Георги Андреев - Краят на западната цивилизация

Стагфлация — едновременно наличие на инфлация и забавен растеж или спад на производството.

Съвкупно търсене — общи текущи разходи за покупка на стоки и услуги (потребление, инвестиции, правителствени разходи, нетен експорт).

Инвестиции — поток от разходи за дълготрайни активи (основен капитал) и добавъчни складови запаси (оборотен капитал) за даден период.

Фиксирани инвестиции (постоянен капитал у Маркс) — разходи за нови дълготрайни активи (сгради, машини, обзавеждане).

Инвестиционни запаси (променлив капитал у Маркс) — променящи се запаси от суровини, материали и непродадени стоки.

Фискална политика — данъчно облагане и бюджетни разходи, като инструменти за въздействие върху съвкупните търсене и предлагане; това е непазарна и главно нелиберална намеса в пазарната стихия.

В борбата с кризите (спадове, оживления, рецесии, инфлации, стагфлации…) макроикономиката като наука се съобразява със следните закони [20]:

Закон за сравнителните предимства — индивидите, фирмите, регионите и държавите могат да спечелят от специализацията в производство на стоки, които произвеждат по-евтино и ги разменят с други желани от тях стоки, които имат по-висока алтернативна цена за тях. Това е така на теория, при добра воля на всички участници в пазара. На практика силните диктуват цените на слабите.

Закон за търсенето — принцип, според който цените на стоките са в обратна зависимост от количеството стоки, които купувачите желаят да купят. Това е очевидна баналност.

Закон за предлагането — принцип, според който има пряка връзка между цената на стоката и предлаганото количество.

Закон на Сей — производството само си създава търсене; свръхпроизводство не е възможно, защото общата стойност на произведените стоки и услуги винаги е достатъчна, за да бъдат купени. Законът непрекъснато се опровергава от практиката.

Принцип на акселератора — потребителското търсене води до увеличаване на инвестициите, тъй като, за да се произведат повече допълнителни стоки, е необходим повече обществен капитал.

Печалбата е възнаграждение, което предприемачът получава за проекта, който осъществява, т.е. за своя труд. Не става дума за принадена стойност.

Конкуренцията е жизнено важна за регулативната роля на пазарния механизъм, понеже обвързва цените на стоките с действителната им стойност. Без конкуренция се достига до монополизъм. От друга страна всеки истински капиталист се стреми да унищожи конкурентите си и да стане монополист — това е крайната цел на конкуренцията.

В малките общности (държави, общини) и в някои отрасли (железници, пощи, топлофикация, електрификация, водоснабдяване) съществуват т.н. естествени монополи — раздробяването на монополиста на по-малки фирми влошава работата.

За дадена страна паричният поток на разходите за крайни продукти = БВП (или БНП за „затворените“ икономики) = паричния поток на разходите за производствени ресурси. Това е аналогично на един счетоводен баланс, където винаги графата „дебит“ = графата „кредит“.

Едно от постоянните явления на капиталистическата икономика е безработицата („незаетостта“). „Загубите (за обществото, а не за частните фирми — б.а.) от безработицата са най-солидното документирано разхищение в съвременната пазарна икономика. То е с много по-големи измерения, отколкото са загубите от неефективност на микро-равнище, предизвикани например от възникването на монопол или от въвеждането на мита и квоти във външната търговия“ (Ст. Савов) [20].

Безработицата се проявява като закономерно явление, свързано с циклите на икономическата дейност в моментите на спад, рецесия, стагфлация… Идеалната „пълна заетост“ е случаен факт в моменти на подем на икономиката (например при война), а не цел. Крайна цел е производството на стоки и услуги и извличаната от тях печалба.

Според Кейнс безработицата нараства и доходите намаляват, когато са недостатъчни разходите за инвестиции и потребление. Оттук следва, че производството и потреблението трябва непрекъснато да нарастват (експанзия). Тъй като, образно казано, никой не може да изяде повече, отколкото може, настъпват кризи (в случая рецесия и безработица).

Спестяването е изземване на средства от преходно-разходния поток. Ако то превишава предприемаческите инвестиции, тогава общите разходи на потребителите и предприемачите са недостатъчни, за реализиране на произведените стоки (т.е. има свръхпроизводство). Производството намалява обема си и в резултат настъпва депресия (с повишена безработица) и, най-общо казано, криза.