Георги Андреев - Краят на западната цивилизация

Вижда се, че западната цивилизация се е разпространявала и защитавала не с пазарни и либерални средства, а преди всичко с насилие. Вследствие на това, „ако преди 1960 богатите страни са били 30 пъти по-богати от бедните, през 1990 ножицата се е отворила до такава степен, че разликата е 150 пъти! Този процес е необратим“ (Зб. Бжезински) [4]. И желан.

Посланието на Запада към другите цивилизации е: „За да имате успех, трябва да станете като нас, единствено правилният път е нашият“. „Тъй като подражанието трябва да се отнася не само до формата, но и до съдържанието, за да се извлекат поуки от западната цивилизация, трябва да се признае нейното превъзходство. Няма как да се избегне въвеждането на европейските езици и на западните образователни институции, дори те да насърчават свободомислието и лековатия живот“. Западът — и особено САЩ, които винаги са били мисионерска нация — е убеден, че незападните народи би трябвало да се ангажират със западните ценности на демокрацията, свободния пазар, ограничената власт на държавата, човешките права, индивидуализма и принципа на правото и да вградят тези ценности в своите институции. Малцинствата в другите цивилизации възприемат тези ценности и се опитват да ги наложат, но доминиращите нагласи в незападните култури варират от масов скептицизъм до яростно противопоставяне. Това, което за Запада е универсализъм, означава империализъм за останалите цивилизации [27]. Приемането на чужди ценности („позападняването“) означава загубването на собствената физиономия и идентичност. А мисионерската (цивилизаторската) нагласа е така дълбоко индоктринирана у повечето американци, че те са убедени, че носят свобода и демокрация на народите, които поробват.

„Когато дадена цивилизация достигне универсално състояние, нейните народи биват заслепени от… «мираж на безсмъртието» и са убедени, че пребивават във финалната форма на човешкото общество“ (край на историята — б.а.). „Но общества, които приемат, че тяхната история е приключила, обикновено са общества, чиято история навлиза в упадък“ [27]. Днес това се случва със западната цивилизация. Причина затова е, че е свързана с капитализма. Капитализмът е на път да рухне поради изчезването на принадената стойност и ограничените възможности за експанзия. И повлича в небитието и самата цивилизация.

Нейният свят става неуправляем. „90-те години предоставят множество доказателства, подкрепящи парадигмата на «абсолютния хаос» в световното развитие: глобален срив на законността и реда, упадък на държави и нарастваща анархия в много части на света, глобална вълна на престъпност, транснационални мафии и наркокартели, увеличаване на наркоманията в много общества, общо отслабване на семейството, упадък на доверието и на социалната солидарност в много държави, етническо, религиозно и културно насилие и налагане на контрол със силата на оръжието в голяма част от света“. „Възходът на транснационалните корпорации, произвеждащи промишлени стоки, все по-успешно се конкурира с разцвет на транснационалнйте престъпни мафии, наркокартели и терористически банди, които ожесточено атакуват цивилизацията“ [27]. Всъщност, има преливане или сливане между политиците, легалните капиталисти и мафиотите, които също са капиталисти. Крайна цел на всички е печалбата и целта оправдава средствата. А хаосът напомня рухването на Римската империя.

Хънтингтон заключава: „Изглежда, че в световен мащаб цивилизацията отстъпва пред варварството, очертавайки контурите на безпрецедентен феномен, глобално средновековие, което връхлита човечеството“ [27].

Прогнозите на Хънтингтон за западната цивилизация са мрачни. Тя е „в процес на упадък и нейният дял в световната политическа, икономическа и военна сила намалява в сравнение с този на другите цивилизации… Западът все повече и повече е съсредоточен върху вътрешните си проблеми и потребности, сблъсквайки се със забавяне на икономическия растеж, с демографска стагнация, с безработица, огромен държавен дефицит, упадък на трудовата етика, ниски равнища на спестяванията, а в много страни, включително и в САЩ, със социална дезинтеграция, причинена от наркоманията и престъпността. Икономическата мощ бързо се измества към Източна Азия, а военната сила и политическото влияние също клонят в тази посока“ [27].

„В много отношения тяхната (на САЩ — б.а.) относителна мощ ще запада с ускорени темпове. … Част от структурната мощ на САЩ ще изтече в други нации; друга част… ще се озове в ръцете на недържавни играчи, каквито са многонационалните корпорации“ [27].