Георги Андреев - Краят на западната цивилизация

6. Протестантската етика е залог за успех.

7. При демокрацията управлява народът.

8. Само чрез приватизация икономиката може да бъде направена рентабилна.

Всяко общество има една или повече идеологии, а всяка идеология има своята утопия. Без това не може да има общество, а само механичен сбор от индивиди. Днешният капитализъм не е създал своя утопия, а ползува стари митове, възкресени под формата на неолиберализъм — това са осемте точки по-горе. Някои от тях са били валидни за минали епохи, а други — никога. Ако пропагандата ги лансира натрапчиво, те се превръщат в днешни истини за мнозина.

Приемането на тези „ценности“ прави хората безпомощни, примирени, невротизирани от неуспехите си и ги превръща в пасивно „объркано стадо“, чиито постъпки и оценки не зависят от фактите. „Броят на създадените от днешното общество кретени, от неговата образователна и възпитателна система, от масмедиите, религиозни, държавни, партийни и прочие институции е огромен и, общо взето, процентите сред богатите не са много по-ниски от тези сред «четвъртото съсловие»“ [11]. „Облъченият“ от пропагандата не може да, бъде убеждаван с логически средства. Докато не се намери противоотрова на корпоративната пропаганда, всеки опит за съпротива е безнадежден.

В борбата за оцеляване на капитализма богатите въвеждат т.н. Нов световен ред, който е като стария. Контролът върху икономиките (съсипването им), най-вече в страните от Третия свят, е възложен на МВФ, Световната банка и други институции, подчинени на САЩ.

Д. Бел [2] вижда „спасението“ в ограничаване на изтичането на капитали, контрол върху многонационалните компании и изграждане на международна организация за обща икономическа политика (каквито са МВФ и СБ). Обаче нищо не може да спаси капитализма поради изчезването на принадената стойност (печалбата) и ограничените възможности за експанзия.

Културата на Европа и Средиземноморския ареал е свързана с древна Елада. За разделяне на културите, а оттам и на цивилизациите на Западна и Източна Европа, условно може да се приеме отделянето на православието от католицизма през 1054. Разбира се, това е постепенен процес. Когато се говори за западна цивилизация, обикновено се споменават римското право, хуманизмът, борбите за свобода и права…, а също (днес) демокрацията, свободният пазар, ограничаването на държавата, човешките права, индивидуализмът…

Всъщност, най-съществената черта на западната цивилизация е ограбването (от Западна Европа) на народите от другите континенти. „Западът покорява света не чрез превъзходството на идеи, ценностна система или религия…, а поради превъзходството си в упражняване на организирано насилие“. „В продължение на 400 години отношенията между цивилизациите се свеждат до подчиняването на другите общества на властта на западната цивилизация“ (С. Хънтингтон) [27]. Т.е. става дума за обикновен империализъм. Тази дума се появява в Британия през 1870, а в началото на XX век много политици гордо се наричат империалисти.

Причина за това е, че западното общество е капиталистическо, а капитализмът е невъзможен без постоянна експанзия. Експанзията води до покоряването на други народи и ограбването им. Възможен е империализъм без капитализъм, но не е възможен капитализъм без империализъм. Без ограбването на други народи капитализмът може да съществува само в латиноамерикански вариант — в слабо развити държави, самите те ограбвани от по-силните хищници. Невярна е дефиницията на Ленин, че империализмът е последна фаза на капитализма — още със създаването си капитализмът е империалистически (колонизирането на другите континенти е ярък пример за това; империалистическите войни за преразпределяне на света — също).

„Историците смятат, че от откриването на Америка до 1800 от континента са били изнесени между 145 хил. и 165 хил. тона сребро и между 2739 и 2846 тона злато“ (Дж. Уедерфорд) [24]. Без подобни действия Западна Европа не би могла да „забогатее“. През XIX век вече данъците от Индия „покриват“ 2/5 от бюджетния дефицит на Англия (Н. Чомски) [29]. Това позволява финансирането на нови завоевания и превръщането на Англия в Британска империя. Западна Европа върви по този път.

„Започва епохата на империализма. Никога преди алчността — по-скоро за власт, отколкото за богатство — не е до такава степен на мода и не изглежда толкова морална. Никога преди динозаврите на управлението не са пели своите господарски химни с такава фалшива набожност. Като едно предчувствие за Оруел, войната се превръща в «омиротворяване», анексирането се предприема за «разширяването на свободата», местни владетели се заменят с европейци, които учат населението на «демокрация», милиони хора трябва да търпят европейското иго, за да се улесни «премахването на робството», някога цъфтящи икономики са разрушени в името на «прогреса», невежи грубияни от бедняшките квартали на Европа и Северна Америка заживяват в неочакван лукс в чужди страни и наричат това «саможертва», а оръдията бълват унищожение, за да отворят път на «цивилизацията»“ (П. Кенон) [10]. Звучи съвсем съвременно. Понеже капитализмът е един и същ, макар и да ползува други технически средства.