Йон Линдквист - Малка звезда

Наесен Джери влезе в гимназията, технически профил. Нямаше никого от стария му клас и той можеше да започне на чисто. Беше едро момче с леко особен поглед, тъй че изглеждаше най-разумно да не се бъзикаш с него.

През октомври Рой и Елвис го посветиха в нещо, което бяха превърнали в изкуство — обири на летни вили. Качваха се на мотопедите, отиваха до някоя далечна вила със слаби ключалки и плячкосваха всичко с някаква стойност. Най-често градински машинарии и кухненски прибори, които Рой продаваше за жълти стотинки на някакъв познат в Стокхолм.

Понякога намираха алкохол и Джери не отказваше да се включи в поливането на някой сполучлив удар. Рой си имаше собствена къщичка с телевизор и видео, където можеха необезпокоявано да изпиват плячката и да се наслаждават на филми от рода на „Убиецът с бормашината“, „Маниак“ и „Плюя на гроба ти“. Отначало на Джери му прилошаваше от натуралистичните сцени на насилие, но му мина.

Не че беше ненормален. Не изпитваше каквото и да било желание да прави подобни неща и намираше течащия дебат за нелеп. Но филмите някак улавяха чувствата му. Веднъж като свикна, гледаше с пълно спокойствие как Ледърфейс окачва момичето на куката. Имаше логика някак. Това беше положението. Животът и всичко.

Изходните му оценки от девети клас не бяха впечатляващи и едва се беше добрал до техническия профил. Сега нещата се промениха. Не въпреки, а благодарение на извънкласните си занимания се чувстваше в мир със света. Домашните може и да страдаха, но за сметка на това в час успяваше да се съсредоточи, понеже вече не се налагаше вечно да е нащрек.

Завърши първия гимназиален клас със значително по-високи оценки от очакваното. Ленарт и Лайла го възнаградиха с компютър, ZX81, който зае доста от времето в седмиците след завършването. С две думи, цветя и рози.

Всичко можеше да бъде различно.

В началото на юли, както обикновено, се срещна с Рой и Елвис в пицарията. Елвис беше леко развълнуван. Приятел на приятел ходил в Амстердам, донесъл сума ти хашиш и до Елвис стигнало малко за проба.

Трябваше да се опита. Привечер седнаха в сянката на едно дърво в градския парк и с известно затруднение си свиха джойнт, който мина през всички и после още веднъж.

На Джери му се стори фантастично. Беше чувал, че човек натежава и се отпуска от хашиша, но той беше съвсем бодър. Е, може би му беше малко по-трудно да си движи тялото, ама мислите! Виждаше всичко толкова ясно, знаеше точно как стоят нещата.

Прегърнати през рамо, се заклатушкаха към Шерлексуден, където вечер се събираше доста народ. Бяха неуязвими, бяха тримата мускетари, бяха всички рокзвезди в едно.

Имаше нещо като празненство. Група хора горе-долу на тяхната възраст бяха запалили огън. Някой дрънкаше на китара. Тримата пристигнаха с гръм и трясък. Нямаше мърдане, трябваше да им направят място. Рой издърпа от нечии ръце бутилка вино и я раздели с приятелчетата си.

Джери не можеше да отмести поглед от китарата. Нещо се пробуди у него. Пръстите му затрептяха и си припомниха дървото, струните, ремъка. Още го умееше. Китарата копнееше за пръстите му, копнееше те да пуснат на свобода музиката, скрита в нея…

Някой каза нещо. Един глас привлече вниманието му, изрече името му. Той с усилие откъсна поглед от хипнотичната китара, извърна се към гласа и промълви:

— Какво?

На два метра от него седеше Матс, известен като Любовчията, откакто още в седми клас взе да обикаля на тунингован мотопед с леопардова кожа на седалката. Веднъж се беше изпикал върху Джери под душа. Освен всичко останало.

Матс се наведе напред и повтори:

— Питах дали ти липсва свиренето, дундьо.

Стана толкова бързо. Ако допреди секунда всичко се беше движело на забавен каданс, сега сякаш някой натисна fast forward . Без да се замисли, Джери грабна един клон от огъня, скочи на крака, отиде при Матс и го удари през лицето с горящата главня.

Матс падна по гръб с писък и Джери погледна изгасващото остро парче дърво в ръката си. Сведе очи към въргалящия се с ръце на лицето Матс. Мисълта му се прочисти. Ясно му беше какво е положението. Матс всъщност беше вампир. Чисто и просто.

Имаше само едно решение. Стисна тлеещия кол с две ръце и го заби в гърдите на Матс. Разхвърчаха се искри, нещо изсъска и когато Елвис и Рой задърпаха Джери, Матс вече беше започнал да кашля кръв — нали е вампир. Или беше.

Случка, продължила не повече от петнайсет секунди, щеше да определя съществуването на Джери за дълго време напред. Последва полиция, адвокати, социалните и Детска и младежка психиатрия. Матс оживя — размина се с извадено око, няколко раздробени ребра и лека белодробна травма.