Йон Линдквист - Малка звезда

Входната врата не представляваше проблем, с кредитна карта можеше да я отвори и насън; за всеки случай обаче взе отвертка. Отне му десет секунди да насили старовремската ключалка и да се шмугне в антрето. Без да си събува ботушите, заслиза към мазето с викове: „Бип, бип, бип.“

Влезе в старата си стая и се сепна. Детето стоеше изправено в кошарата с ръце на ръба и го гледаше в очите. Имаше нещо страховито в погледа на това хлапе — сякаш виждаше право през теб. Но все пак си беше най-обикновено бебе в червени ританки и издут отзад памперс. Не си заслужаваше параноята.

Джери беше схванал съвсем ясно какво означава това дете за баща му. Сто пъти повече, отколкото той самият някога е значел за него. Ненормална работа. Не можеше да го разбере. Кое му беше специалното на това малко дяволче, дето само стоеше и се блещеше?

Джери го хвана под мишниците и го вдигна от кошарата, а то остана да виси отпуснато, даже не подритваше. Джери внимателно го смушка в корема и повтори: „Бип, бип.“ Нито усмивка, нито дори бръчка между веждите. Джери мушна по-силно, направо забоде пръст. Нищо. Все едно той не съществуваше, все едно нищо казано или сторено от него не правеше каквото и да било впечатление.

Преструваме се на недостъпни, така ли, малко изчадие?

Пусна детето на походното легло и го ощипа по ръката, здравата. Така прищипа меката бебешка плът, че пръстите му се срещнаха през плата и кожата. Нищо не стана и той мина на бедрата, и двете. Здраво щипане, което би разревало всяко седемгодишно. А бебето просто продължаваше да зяпа право през него, без да издаде и звук. Джери го прие като предизвикателство. Щеше да изкопчи някаква реакция.

Залепи му звучен шамар. Пляс. Главичката отхвръкна настрани и бузата се зачерви. Но все така нито звук. По челото на Джери изби пот, а в гърдите му загоря черна лампа.

Окей, изчадието може да беше нямо и глухо, и дявол знае какво още, но пък няма как да не усеща болка . Би трябвало поне да се просълзи, да се намръщи, все нещо. Неспособността на Джери да му направи каквото и да било впечатление го вбеси. Искаше отговор .

Той вдигна бебето с изпънати ръце и се отдалечи няколко крачки от леглото.

— Ако те изпусна на пода, би трябвало да усетиш. Нали?

Поприбра ръце и повтори заплахата си близо до лицето му, за да го разбере.

— Чуваш ли? Ей сега ще те изпусна на пода.

Така и не разбра дали наистина щеше да го стори или не. При последната му дума ръката на детето се изстреля със змийска бързина и се вкопчи в долната му устна, стисна и ноктите се забиха във венеца му. После дръпна.

Джери изпита такава болка, че от очите му рукнаха сълзи. Каквото и да е било намерението му, от шока в крайна сметка изпусна детето. То увисна на устната му за секунда, достатъчно устната да се пооткъсне от венеца и устата му да се напълни с кръв.

Детето падна на циментовия под с памперса надолу и остана да лежи, загледано в Джери, който притискаше устата си с ръце и крещеше. На нощната масичка стоеше чашка във формата на слон — ушите представляваха дръжка. Джери вдигна капака и се изплю. Слюнка и кръв се смесиха с млякото. Той плю известно време, докато най-лошото мина. След това откъсна парче домакинска хартия, направи я на топка и я пъхна под устната си.

Детето все така лежеше по гръб и го наблюдаваше. Джери клекна до него.

— Окей — промърмори. — Окей. Сега вече се разбираме.

Той вдигна момиченцето, като гледаше да държи лицето си далеч от ръцете му, и го върна внимателно в кошарата. То беше съвсем спокойно, единствената промяна у него бе, че сега по пръстите на лявата му ръка имаше малко кръв.

Джери седна на походното легло и облегна лакти на коленете си. Загледа изпитателно малката. Макар устната да го болеше, не можеше да се въздържи да не се усмихне широко. Направо сияеше. Изведнъж сграбчи решетките и така разтресе леглото, че тя се търкулна напред-назад.

— Да му се не види, сестричке! — извика той. — Сестричке! Ей!

Детето не реагира по никакъв начин, но това си беше самата истина: имаше си нещо като сестра. Започваше да я харесва. Съвсем ѝ хлопаше дъската. Никой нямаше да може да се бъзика с нея. Тя беше неуязвима. Сестра му.

На Джери му се празнуваше, затова затрополи нагоре по стълбите към къщата и след малко се върна в мазето с бутилка уиски и чаша, пак седна на ръба на леглото, сипа си половин чаша и я чукна о решетките.

— Наздраве.

Отпи една голяма глътка и лицето му се изкриви, понеже алкохолът проникна през хартията и накваси раната. Той изплю тампона на пода и проми с още уиски. После облегна брадичка на дланта си и загледа момиченцето замислено.