Йон Линдквист - Малка звезда

— Здравей — поздрави тя, след което пое от Терез голяма ролка тиксо и му залепи устата.

Струваше ѝ се жалко, че няма да може да го чуе как пищи, но не си струваше риска. Три от другите помогнаха да му срежат дрехите. После пак отстъпиха крачка назад.

Всичко беше минало по план, че и по-добре. Макс Хансен сам си беше ударил главата и това вероятно бе спестило по някоя синина или спукана устна на тези, които трябваше да го заловят. И сега той лежеше точно където го искаха. Готов за употреба.

Голото му тяло действаше все така отблъскващо на Тереса, както и когато го гледаше на видеозаписа. Отпуснато и грубо парче бледо месо. Както лежеше сега, беше трудно да си представят каква сериозна заплаха бе представлявал за тях през един период. Не можа да не се усмихне. И после да се захили.

Все още се смееше, докато взимаше листчетата с имената и телбода. Макс Хансен трепереше и скимтеше като… да, като прасе на заколение , докато тя забиваше „Мелинда“ на рамото му. Тереса нареди:

— Лежи мирно.

Човекът е чудато създание. Винаги се съпротивлява до последно, независимо колко безнадеждно е положението. С минималното пространство за маневриране, с което разполагаше, Макс Хансен се мъчеше със здраво вързаните си ръце и крака да се измъкне, докато Тереса с два бързи удара на телбода заби „Лин“ и „Сесилия“ на бедрата му. Чу се капене по найлона на пода — той се напика; Тереса трябваше да заобиколи локвата, за да отиде от другата му страна и да забоде „Ана С.“ на другото рамо.

Тя продължи по този начин, докато всички имена се озоваха върху различни части на тялото му. Наложи се Роня да удържа главата му, за да може накрая Тереса да забоде собственото си име на слепоочието му. Терез донесе инструментите и ги разпредели между момичетата.

Въоръженият обръч около Макс Хансен се затегна. Погледът му се местеше от лицата към инструментите, напред-назад, напред-назад, докато накрая нещо се случи. Тялото му, което дотогава беше напрегнато извито в дъга, доколкото беше възможно, изведнъж се отпусна. Изразът на очите му се промени и главата му падна назад.

Тереса не можеше да повярва на очите си, но очевидно и другите виждаха същото, тъй като се сепнаха и се вторачиха също като нея. Членът на Макс Хансен взе бавно-бавно да се надига. Очите му бяха обърнати към тавана. Изражението в тях не можеше да се разчете лесно, понеже тиксото изкривяваше чертите му, но Тереса си помисли, че вижда… да, мир .

Тя погледна от вдървения му член към лицето му. Поклати глава:

— Не разбираш ли какво ще ти се случи?

Макс Хансен кимна безсилно, без да отмества поглед от тавана, без да губи изражението на изтерзано блаженство.

Тереса сметна, че е най-разумно да започнат с нещо сигурно и кимна на Роня, която държеше малка остра отвертка и чието име бе забодено на десния му хълбок. Роня пристъпи напред, направи гримаса при вида на предизвикателната му ерекция и без да се колебае, заби отвертката право през листчето с името си, чак до дръжката.

Макс Хансен изкрещя през носа, потекоха сополи, по челото му се стече пот, тялото му трепери няколко секунди, докато се успокои. Ерекцията обаче не се предаде; продължи да стърчи на десетина сантиметра от дръжката на отвертката и горе-долу със същия размер.

Дойде редът на Лин. Тя трябваше да застане на пръсти, за да стигне листчето под дясната му ключица с тънкото си длето. Гърбът на Макс Хансен залепна от пот за масата, когато се надигна и пак падна назад. По найлона бавно закапа кръв от раните.

Тереса беше преценила, че ако не вадят инструментите, ще загуби съзнание от кръвозагубата по-късно. Също така беше подбрала къси и тънки остриета. Той нямаше да умре, преди всички да са свършили своята част от работата.

Каролине, седмата, заби джобното ножче през листчето от вътрешната страна на дясното му бедро и Макс Хансен изстена по по-различен начин; свърши с такава сила, че спермата прелетя нагоре и покрай лицето му. Миранда, застанала до главата му, изписка от погнуса и избърса пуловера си с един парцал.

По това време под масата вече се бе събрала голяма кървава локва и Тереса махна на момичетата да побързат, за да успеят всички да се включат преди края. Пенисът на Макс Хансен най-после се отпусна и той едва потръпна при поредния удар.

Накрая оставаха само Ана Л., Сесилия и Тереса. Терез бе казала, че предпочита да гледа, затова следеше случващото се, седнала прегърбена на работния плот, и си тананикаше „Thank You for the Music“.