Айзък Азимов - Роботите и империята

— Откъде знаем, че производството на хуманоидни роботи се е провалило? Само от факта, че те изчезнаха.

— Щом са изчезнали и са унищожени, това не е ли достатъчно?

— Не съм казал, че са били „унищожени“, приятелю Жискар. Не знаем дали е така. Знаем само, че са изчезнали.

— Но защо да изчезват, освен ако не са били несполучлив опит?

— Ами ако не е имало провал, значи ли това, че не е имало други причини те да изчезнат?

— Не мога да измисля нито една такава причина, приятелю Данил.

— Помисли пак, приятелю Жискар. Не забравяй, че става дума за хуманоидни роботи, които, както вече решихме, биха могли да представляват опасност дори само заради външния си вид. В предишния си разговор стигнахме до извода, че на Аврора се подготвя план за ликвидиране на заселниците — пълно и с един удар. Решихме, че този план трябва да е насочен срещу планетата Земя. Дотук всичко е вярно, нали?

— Да, приятелю Данил.

— Не е ли възможно тогава в центъра на този план да стои д-р Амадиро? Неговата антипатия към Земята се прояви недвусмислено през последните двайсет десетилетия. А ако д-р Амадиро е конструирал хуманоидни роботи, къде може да ги е изпратил, щом са изчезнали? Не забравяй, че щом експертите по роботика на Солария могат да изопачат Трите закона, същото могат да направят и експертите на Аврора.

— Да не искаш да кажеш, приятелю Данил, че хуманоидните роботи са били изпратени на Земята?

— Точно така. За да могат да подведат земляните с хуманоидната си външност и да осъществят онова, което д-р Амадиро е замислил като удар срещу Земята.

— Нямаш никакви доказателства.

— Но е възможно. Замисли се за аргументите ми.

— Ако това е така, ще трябва да отидем на Земята. Ще трябва да сме там, за да предотвратим някак катастрофата.

— Да, така е.

— Но ние не можем да отидем, освен ако не отиде и лейди Гладиа, а това е малко вероятно.

— Ако успееш да внушиш на капитана да закара кораба на Земята, мадам Гладиа няма да има избор.

— Не мога да го направя, без да му навредя — възрази Жискар. — Той е решил твърдо да отиде на собствената си планета Бейлиуърлд. Ще трябва да го насочим към Земята — ако успеем — след като свърши каквото е намислил на Бейлиуърлд.

— После може да е твърде късно.

— Нищо не мога да направя. Не бива да причинявам вреда на едно човешко същество.

— Ако стане много късно… Приятелю Жискар, помисли си само какво ще означава това!

— Не мога да мисля какво ще означава. Знам само, че не мога да причиня вреда на едно човешко същество.

— Значи Първият закон не е достатъчен и трябва…

Той не можа да продължи и двата робота изпаднаха в безпомощно мълчание.

Бейлиуърлд бавно растеше пред тях. Гладиа следеше напрегнато очертанията на екрана в каютата си — за първи път в живота си виждаше Заселническа планета.

Бе направила опит да се възпротиви на тази част от пътуването в мига, в който Д.Ж. й бе казал накъде са тръгнали, но капитанът бе присвил рамене и бе избухнал в смях.

— А вие какво сте очаквала, милейди? Нали трябва да замъкна това ваше оръжие — той леко наблегна на думата „ваше“ — на моите хора. Пък и трябва да им докладвам.

Гладиа хладно отвърна:

— Получихте разрешение от Съвета на Аврора да ме вземете с вас на Солария, но при условие че ще ме върнете обратно.

— Всъщност това не е така, милейди. Може и да е имало някаква неофициална уговорка в този смисъл, но нищо не е документирано. Няма официално споразумение.

— Аз щях да се чувствам обвързана от една неофициална уговорка, Д.Ж., както и всеки друг цивилизован човек.

— Не се и съмнявам, мадам Гладиа, но ние, Търговците, се опираме на парите и подписите под юридически документи. Никога и при никакви обстоятелства не бих си позволил да наруша писмен договор или да откажа да направя нещо, за което са ми платили.

Гладиа вирна брадичка.

— Да не би това да е намек, че трябва да ви платя, за да ме върнете вкъщи?

— Мадам!

— Хайде, хайде, Д.Ж. Не си хабете фалшивите изблици на възмущение. Ако ще бъда затворник на вашата планета, по-добре ми го кажете направо и ми обяснете защо. Искам да знам какво ме чака.

— Не сте затворник и няма да бъдете. Всъщност имам намерение да спазя неофициалната уговорка. Наистина ще ви закарам вкъщи — накрая. Преди това обаче трябва да отида на Бейлиуърлд, а вие трябва да дойдете с мен.

— Защо трябва да идвам с вас?

— Хората на моята планета ще искат да ви видят. Вие сте героинята от Солария. Вие ни спасихте. Не можете да ги лишавате от възможността да си съдерат гърлата до прегракване заради вас. Да не говорим, че сте били добри приятели с Праотеца.