Айзък Азимов - Роботите и империята

— Никакво, защото това беше робот.

— Струва ми се, че ако бях успял да я унищожа, щях да страдам от известни затруднения в свободния позитронен поток. Независимо колко ясно щях да съзнавам, че тя е робот.

— Не е възможно, приятелю Данил, да се пренебрегне човешката външност, ако тя е единственият критерий. Зрителното възприятие е много по-непосредствено от дедуктивното. Успях да се абстрахирам от нейната физика единствено благодарение на факта, че можех да видя и да се съсредоточа върху умствените й структури.

— Как мислиш, че щеше да се почувства надзирателката, ако ни беше унищожила — съдейки по нейните умствени структури?

— Бяха й дали изключително строги нареждания, а във веригите й нямаше никакво съмнение, че съгласно нейната дефиниция ти и капитанът не сте човешки същества.

— Но тя можеше да унищожи и мадам Гладиа.

— Не можем да сме сигурни в това, приятелю Данил.

— Ако тя го беше направила, приятелю Жискар, щеше ли да оцелее? Можеш ли да прецениш по някакъв начин?

Жискар потъна в мълчание. Накрая каза:

— Нямах достатъчно време да изследвам мисловните схеми. Не знам как щеше да реагира, ако беше убила мадам Гладиа.

— Ако се поставя на нейно място — гласът на Данил трепна и леко се снижи, — ми се струва, че бих могъл да убия някой човек, за да спася живота на друг. Ако по някакви причини сметна, че това се налага. Подобно действие обаче би било трудно и пагубно. Но да убия човек само за да унищожа нещо, което съм решил, че не е човешко същество, би било направо немислимо.

— Тя само заплашваше. Не изпълни заканата си.

— Но щеше ли да го направи, приятелю Жискар?

— Откъде да знаем, след като нямаме представа какво точно са й наредили?

— Възможно ли е инструкциите да обезсилят Първия закон до такава степен?

— Сега разбирам — отвърна Жискар, — че с целия разговор си преследвал именно този въпрос. Съветвам те да спреш.

Данил упорито продължи:

— Ще се изразя условно, приятелю Жискар. Определено нещата, които не могат да се представят като факт, могат да се опишат с въображение. Ако инструкциите се подплатят с известни дефиниции и условия, ако се прецизират достатъчно категорично, щеше ли да е възможно убийството на едно човешко същество да се извърши поради по-маловажни причини в сравнение със спасяването на живота на друго човешко същество?

— Не зная — с безизразен глас отвърна Жискар, — но подозирам, че би могло.

— Но ако твоите подозрения са оправдани, излиза, че при наличието на някои специфични условия Първият закон може да бъде заобиколен. В такъв случай Първият закон, а следователно и останалите два биха могли да бъдат видоизменени до такава степен, че все едно почти да не съществуват. Тогава те няма да са абсолютни, а ще зависят от прищевките на онези, които проектират роботите.

— Достатъчно, приятелю Данил — каза Жискар. — Стига толкова.

— Остава ми още една стъпка, приятелю Жискар — не се предаваше Данил. — Колегата Илайджа би я направил.

— Той беше човешко същество. Можеше да си го позволи.

— Аз трябва да опитам. Ако законите на роботиката — дори и Първият закон — не са абсолютни и ако хората могат да ги променят, тогава евентуално, при съответните условия, ние самите бихме могли да ги про…

Той спря.

— Спри — едва чуто каза Жискар.

— Спирам — гласът на Данил прозвуча странно дрезгав.

Проточи се тягостна тишина. Смущенията в позитронните им вериги затихнаха много трудно.

Накрая Данил каза:

— Възниква и друг въпрос. Надзирателката беше опасна не само поради своя набор от специфични инструкции, но и поради външния си вид. Това потисна моите реакции, а вероятно и тези на капитана. Можеше да обърка и да излъже човешките същества като цяло, както аз несъзнателно подведох космонавта първи ранг Нис. Отначало той очевидно не съзнаваше, че съм робот.

— И какво следва от това, приятелю Данил?

— На Аврора бяха създадени хуманоидни роботи под ръководството на д-р Амадиро, след като д-р Фастълф предостави своите разработки.

— Това е добре известно.

— Какво е станало с тези хуманоидни роботи?

— Проектът се провали.

— Това е добре известно — на свой ред отвърна Данил. — Но не отговаря на въпроса. Какво е станало с тези хуманоидни роботи?

— Би могло да се предположи, че са унищожени.

— Едно такова предположение не е непременно вярно. Дали наистина са били унищожени?

— Би било най-разумното решение на въпроса. Какво друго остава в случай на провал?