Айзък Азимов - Роботите и империята

— Може би си прав — замислено рече Д.Ж.

— Вие говорите със заселнически акцент, капитане, който е не по-малко специфичен от соларианския, но двата акцента са твърде далеч един от друг. Щом заговорихте, вие се определихте пред надзирателката като нечовек, което тя обяви и ви нападна.

— А ти говориш с аврориански акцент, но тя се нахвърли и върху теб.

— Да, капитане, но лейди Гладиа говореше с неподправен солариански акцент и беше призната за човек.

Известно време Д.Ж. мълчаливо премисли нещата, после каза:

— Това разиграване е опасно дори за самите онези, които биха се възползвали от него. Ако по една или друга причина някой соларианец се обърне към такъв робот с акцент, който роботът класифицира като престорен, този соларианец моментално ще бъде нападнат. Ако бях тукашен, щеше да ме е страх да се приближавам до тия роботи. Като нищо щях да се престаравам с произношението, което би могло да ме погуби.

— Съгласен съм, капитане — каза Данил. — Предполагам, че именно поради това производителите на роботи обикновено не стесняват дефиницията за човешко същество, а я оставят възможно най-широка. Соларианците обаче са напуснали планетата. И най-доброто доказателство за това е именно фактът, че роботите-надзиратели са програмирани по този опасен начин. Очевидно в този момент соларианците имат само една-единствена грижа — да не допуснат на планетата им да стъпи някой друг.

— Дори не и други космолити?

— Подозирам, капитане, че би било трудно да се дефинира човешкото същество по такъв начин, че определението да включва десетките различни видове диалекти на Външните светове, като в същото време да изключва безбройните заселнически наречия. Вкарването на дефиницията със специфичния солариански диалект е достатъчно трудно само по себе си.

— Ти наистина си много интелигентен, Данил — отбеляза Д.Ж. — Разбира се, аз не съм привърженик на роботите, но не заради самите тях, а заради пагубното им влияние върху обществото. Но ако имах до себе си робот като теб, както някога Праотецът…

— Опасявам се, че няма да стане, Д.Ж. — прекъсна го Гладиа. — Данил не е нито подарък, нито се продава, нито пък може лесно да ми бъде отнет със сила.

Д.Ж. вдигна ръка и се усмихна.

— Само се бях размечтал, лейди Гладиа. Уверявам ви, че според законите на Бейлиуърлд е немислимо да притежавам робот.

— Ще ми позволите ли, капитане — неочаквано каза Жискар, — да добавя няколко думи?

— А, стигнахме и до робота, който се скъта и цъфна чак накрая, когато всичко мина.

— Съжалявам, че нещата ви изглеждат така, както ги описахте. При все това ще ми разрешите ли, капитане, да добавя няколко думи?

— Е добре, карай.

— Изглежда, капитане, че постъпихте съвсем правилно, като решихте да вземете лейди Гладиа със себе си на тази експедиция. Ако тя не беше тук и ако вие бяхте дръзнали да разузнавате само с членове на екипажа, всички щяхте да сте мъртви, а корабът — унищожен. Единствено фактът, че лейди Гладиа владее соларианския диалект, както и нейният кураж при сблъсъка с надзирателката, промениха изхода за вас.

— Не е така — възрази Д.Ж., — защото всички щяхме да загинем, може би дори и лейди Гладиа, ако по някаква щастлива случайност надзирателката не се дезактивира спонтанно.

— Това не беше никаква щастлива случайност, капитане — отвърна Жискар. — Шансовете някой робот да се дезактивира спонтанно са изключително нищожни. Дезактивирането настъпва вследствие на някакви причини и аз мога да ви предложа една от възможните. Лейди Гладиа е заповядала на робота да спре на няколко пъти, както ми каза приятелят Данил, но роботът е действал съобразно по-силни инструкции.

Независимо от това, капитане, действията на лейди Гладиа са притъпили решимостта на робота. Фактът, че лейди Гладиа е била несъмнено човешко същество дори според дефиницията на надзирателката, както и фактът, че е действала по начин, по който да принуди Лендъри да я нарани или дори убие, са допринесли още повече за това. Така че в решаващия момент двете противоположни изисквания — да унищожи нечовешките същества и да избегне насилието върху човешките — са се уравновесили и роботът е застинал на място, неспособен да направи каквото и да било. Веригите му са изгорели.

Гладиа озадачено сбърчи вежди.

— Но… — започна тя, без да довърши.

Жискар продължи:

— Струва ми се, че би било добре да информирате екипажа за всичко станало. Тяхното недоверие към лейди Гладиа може да се стопи, ако изтъкнете, че нейната съобразителност и смелост са спасили живота на всички. Това би могло също така да ви създаде славата на изключително прозорлив мъж, който в случая е настоявал да вземете дамата противно на мнението на вашите собствени подчинени.