Айзък Азимов - Роботите и империята

— Глупак! Нищо не ме заплашваше. Тя нямаше да посмее да нарани мен.

— Мадам — каза Данил, — измъчвам се, като ви противореча, но мисля, че тя щеше да го направи, тъй като инструкциите да ме унищожи я притискаха все по-силно.

Гладиа се обърна към него разгорещено.

— А това беше най-хитрото, което можа да направиш ти! Да ме избуташ настрани! Сигурно си искал да бъдеш унищожен?

— Да, по-скоро това, отколкото да пострадате вие, мадам. Във всеки случай не успях да спра робота, защото реакциите ми бяха потиснати от нейната външна прилика с човек, а това показва, че мога да ви бъда от полза в твърде незадоволителни граници.

— Дори и да е така — каза Гладиа, — поне известно време тя щеше да се колебае дали да стреля в мен или не, тъй като аз съм човек, а междувременно ти можеше да й отнемеш бластера.

— Не бих могъл да залагам вашия живот, мадам, върху нещо толкова несигурно като нейното колебание — отвърна Данил.

— А вие — отново се нахвърли Гладиа върху Д.Ж., без да покаже с нищо, че е чула думите на Данил, — изобщо не биваше да взимате бластера.

— Мадам — намръщи се Д.Ж., — отчитам факта, че всички ние бяхме на крачка от смъртта. Роботите нямат нищо против това, а аз съм свикнал с опасността. За вас обаче това беше едно ново и неприятно изживяване, затова сега се държите като дете. Прощавам ви — донякъде. Но моля ви, чуйте ме. По никакъв начин не можех да предвидя, че ще ми отнемат бластера толкова лесно. Ако не бях взел оръжието, надзирателката можеше да ме убие с голи ръце — също така бързо и резултатно, както и с оръжието. Нито пък имаше смисъл да бягам, ако ми позволите да отговоря на вашето предишно обвинение. Нямах никакви шансове да изпреваря изстрела. Сега моля продължавайте, щом се налага да си го изкарате, но аз нямам намерение да споря повече с вас.

Гладиа местеше поглед ту към Д.Ж., ту към Данил, накрая тихо рече:

— Предполагам, че в случая се държах неразумно аз. Много добре, повече никакви препратки.

Бяха стигнали до кораба. Щом ги видяха, от него заслизаха мъже. Гладиа забеляза, че са въоръжени.

Д.Ж. кимна на капитана втори ранг.

— Озер, надявам се, че виждаш какво носят тези два робота?

— Да, сър.

— Добре, накарай ги да го качат на борда. Занесете го в изолатора и го оставете там. После стаята да се заключи и да повече да не се отключва — той понечи да се обърне, но се сети още нещо. — И Озер, веднага щом свършите, приготвяме кораба за отлитане.

— Да задържим ли и роботите, капитане? — попита Озер.

— Не. Те са прекалено прост модел, не си струва, а при създалите се обстоятелства това може да предизвика нежелателни последствия. Уредът, който носят, е много по-ценен от тях самите.

Жискар наблюдаваше бавното и внимателно пренасяне на уреда в кораба.

— Капитане, подозирам, че това представлява опасен предмет — каза той.

— И аз имам такова чувство — отвърна Д.Ж. — Подозирам, че щяха да унищожат кораба малко след нас.

— С това ли? — възкликна Гладиа. — Какво е то?

— Не съм убеден, но мисля, че е ядрен мултипликатор. Виждал съм експериментални модели на Бейлиуърлд, а това ми изглежда като голямото им братче.

— Какво представлява ядреният мултипликатор?

— Както личи от името му, лейди Гладиа, той представлява уред, който ускорява ядрения синтез.

— Как го прави?

Д.Ж. сви рамене.

— Не съм физик, милейди. Свързано е с потока от W-частици, които участват в слабите взаимодействия. Това е всичко, което знам по въпроса.

— В какво се изразява действието му?

— Ами, представете си, че корабът разполага с енергийно захранване, както в нашия случай например. От резервоара с водородно гориво непрекъснато се отделя малък брой свръхгорещи протони, които се сливат, при което се отделя енергия. Отделно се нагрява и допълнително количество водород, за да се образуват свободни протони, които след като се нагреят достатъчно, също се сливат и така производството на енергия се поддържа постоянно. Ако W-частиците от ядрения мултипликатор се срещнат със сливащите се протони, синтезът се ускорява и започва да се отделя повече топлина. В резултат на отделената топлина се засилва и производството на протони. Те започват да се сливат по-бързо, отколкото трябва, а тяхното сливане се съпровожда с отделянето на още и още топлина. Получава се порочен кръг, по който въртенето се усилва и усилва. За една нищожна част от секундата в ядрения синтез се включва достатъчно количество от горивото, за да се образува една малка термоядрена бомба, при което целият кораб заедно с всичко на борда се изпарява.