Айзък Азимов - Роботите и империята

— Обичаите могат да се променят за двайсет десетилетия — отбеляза Д.Ж.

— Не и нещо така фундаментално като соларианската неприязън към прекия контакт между хората — остро отвърна Гладиа. — Дори и за двеста десетилетия — тя отново премина към соларианския носов изговор.

— Мисля, че подценявате способността на обществото да се променя. Все едно, соларианка или не, предполагам, че е космолит, а ако има и други космолити като нея, аз съм решително за мирно съвместно съществуване.

Неодобрението в погледа на Гладиа се засили.

— Е, сигурно смятате да продължите да зяпате така през следващите няколко часа. Не искате ли да разпитам жената?

Д.Ж. се сепна и изгледа Гладиа с неприкрито раздразнение.

— Вие разпитвате роботите, както и направихте. Хората разпитвам аз.

— Особено жените, предполагам.

— Не бих искал да се хваля, но…

— Не познавам мъж, който да се е сдържал, когато става дума за този въпрос.

— Струва ми се, че жената няма да чака още дълго — намеси се Данил. — Ако искате инициативата да остане във ваши ръце, капитане, отидете при нея. Аз ще ви последвам, както направих с мадам Гладиа.

— Едва ли ще имам нужда от охрана — безцеремонно отсече Д.Ж.

— Вие сте човешко същество и аз нямам право да допусна да пострадате поради бездействие от моя страна.

Д.Ж. се отправи с бодра стъпка напред, Данил го последва. Гладиа, която не искаше да остава сама, малко колебливо тръгна след тях.

Надзирателката ги наблюдаваше безмълвно. Беше облечена в бяла рокля от гладка материя, пристегната в талията с колан и прикриваща бедрата й само наполовина. Имаше дълбока, предизвикателна цепка, а зърната на гърдите й ясно прозираха под тънката материя на роклята. Нямаше никакви признаци, че носи и нещо друго освен чифт обувки.

Когато Д.Ж. спря, делеше ги само един метър. Виждаше се безупречната й кожа, имаше лице с широки скули, раздалечени и леко скосени очи и ангелско изражение.

— Мадам — започна Д.Ж. с усилие да се доближи максимално до аристократичното аврорианско произношение, — вероятно имам честта да говоря с надзирателката на имението?

Жената го изслуша и отвърна с подчертано солариански акцент, който звучеше направо комично от съвършено оформената й уста.

— Ти не си човек.

Последва толкова мълниеносна реакция, че Гладиа, която все още беше на около десетина метра от тях, не разбра какво точно става. Видя само неясна вихрушка от движения, след което се оказа, че Д.Ж. лежи неподвижно на земята, проснат по гръб, а жената стоеше до него и държеше неговите оръжия — по едно във всяка ръка.

Това, което смая Гладиа най-много в онзи зашеметяващ миг, бе, че Данил не помръдна нито за да предотврати случилото се, нито за да го поправи.

Но още докато си го мислеше, ситуацията се промени — Данил вече държеше дясната китка на жената и я извиваше.

— Пусни веднага тези оръжия — отсече той с рязък и безапелационен тон, с какъвто Гладиа никога не го беше чувала да говори. Беше немислимо да се обърне по такъв начин към човешко същество.

Жената отвърна не по-малко рязко с по-тънкия си глас:

— Ти не си човек!

Тя изправи дясната си ръка и стреля с оръжието в нея. За миг тялото на Данил припламна със слаб блясък и Гладиа, онемяла от силния шок, усети, че погледът й се премрежва. Никога през живота си не беше припадала, но сега като че ли й трябваше още съвсем малко.

Данил не се разтопи, нито последва експлозия. Гладиа се досети, че Данил предвидливо е уловил ръката с бластера. В другата беше останал неврокамшика и надзирателката беше изпразнила върху Данил докрай именно него, при това от упор. Човек на негово място като нищо би умрял или би останал инвалид за цял живот от мощното стимулиране на сензорните нерви. Но колкото и външно да приличаше на човек, в крайна сметка Данил си беше робот и неговият еквивалент на нервна система не се влияеше от камшика.

Той сграбчи и другата й ръка, извивайки я нагоре. После каза отново:

— Пусни оръжията или ще ти изскубна ръцете от ставите.

— Така ли? — каза жената. Тя сви ръце и за миг Данил се оказа във въздуха. Краката му се залюляха напред-назад като махало, използвайки за опорна точка ставите на ръцете. Последва силен шут върху жената и двамата тежко се стовариха на земята.

Без да облича мислите си в думи, Гладиа разбра, че макар жената и да приличаше на човек колкото Данил, тя беше човек също толкова, колкото и той. Изпълни я внезапен прилив на гняв и тя изведнъж се почувства соларианка до мозъка на костите си — гняв поради факта, че робот може да приложи силата си върху едно човешко същество. Неминуемо тя бе разбрала по някакъв начин какво всъщност представлява Данил, но как се осмеляваше да удря Д.Ж.!