Айзък Азимов - Роботите и империята

Гладиа се втурна напред, крещейки. Дори и през ум не й мина, че би трябвало да се бои от робота, който с един удар беше повалил на земята силен мъж и който в момента продължаваше да се бие наравно с още по-силен робот.

— Как смееш? — изкрещя Гладиа с такъв силен солариански акцент, че чак самата тя се вбеси… Но как иначе да говори човек с един солариански робот? — Как смееш, момиче? Незабавно спри всякаква съпротива!

Мускулите на жената се отпуснаха рязко и едновременно, сякаш внезапно бе спряло някакво електрическо захранване. Красивите й очи погледнаха Гладиа, но в тях нямаше нищо човешко, което да им придаде стреснато изражение. Тя произнесе с неясен, колеблив глас:

— Съжалявам, мадам.

Данил беше вече на крака и не изпускаше от очи жената, която лежеше на тревата. Д.Ж. се опитваше да стане със сподавен стон.

Данил се наведе за оръжията, но Гладиа го отпъди с гневно движение.

— Дай ми тези оръжия, момиче — каза тя.

— Да, мадам — каза жената.

Гладиа ги грабна, избра бластера и го подаде на Данил.

— Унищожи я, когато сметнеш за най-подходящо, Данил. Това е заповед. После подаде неврокамшика на Д.Ж. и добави: — Няма полза от това тук, освен срещу мен… или срещу вас. Добре ли сте?

— Не, не съм добре — измънка Д.Ж., докато потриваше единия си хълбок. — Да не искате да кажете, че тя е робот?

— А вие да не мислите, че някоя жена би могла да ви метне така?

— Нито една от жените, които съм срещал досега. Нали ви казах, че на Солария може да има специални роботи, програмирани така, че да са опасни.

— Разбира се — студено отвърна Гладиа, — но щом съзряхте първото подобие на вашата представа за красива жена, моментално забравихте.

— Да, лесно е да се дават съвети, след като колата се е обърнала.

Гладиа изсумтя и се обърна отново към робота.

— Как се казваш, момиче?

— Наричат ме Лендъри, мадам.

— Стани, Лендъри.

Лендъри се изправи по същия начин, както и Данил малко преди това — сякаш беше на пружини. Схватката с Данил като че ли никак не й бе навредила.

— Защо противно на Първия закон нападна тези хора? — попита Гладиа.

— Мадам — натърти Лендъри, — това не са човешки същества.

— И аз ли не съм човешко същество според теб?

— Не, мадам, вие сте човешко същество.

— Тогава, като човешко същество, аз определям тези двама мъже като човешки същества… Чуваш ли?

— Мадам — каза Лендъри малко по-меко, — това не са човешки същества.

— Те наистина са човешки същества, защото аз ти казвам, че са. Забранено ти е да ги нападаш или да ги нараняваш по какъвто и да било начин.

Лендъри стоеше безмълвно.

— Разбираш ли какво ти казвам? — Гладиа искаше да придаде на гласа си повече категоричност и сила, от което акцента й също се усили.

— Мадам — каза Лендъри, — това не са човешки същества.

Данил се обърна тихо към Гладиа:

— Мадам, тя е получила толкова строги заповеди, че няма да можете лесно да им противодействате.

— Ще видим — задъхано рече Гладиа.

Лендъри се огледа. За краткото време на сблъсъка групичката роботи се бе приближила до Гладиа и нейните двама спътници. Отзад се виждаха още два робота, които, реши Гладиа, не бяха от първата група. Не без известно усилие те мъкнеха някакво огромно и масивно устройство. Лендъри им направи знак и те ускориха малко темпото.

— Роботи, спрете! — извика Гладиа.

Те спряха.

— Мадам, аз изпълнявам своите задължения — каза Лендъри. — Следвам инструкциите, които съм получила.

— Твое задължение, момиче, е да се подчиняваш на заповедите ми! — отсече Гладиа.

— Не можете да ми заповядате да не изпълнявам инструкциите, които съм получила!

— Данил, гръмни я! — каза Гладиа.

Впоследствие Гладиа съумя да разбере какво се бе случило. Данил реагираше много по-бързо, отколкото който и да било човек, при това той знаеше, че е изправен пред робот, по отношение на когото Трите Закона не забраняваха употребата на насилие. Но тя толкова приличаше на човек, че въпреки всичко Данил не можа напълно да преодолее забраната. Той се подчини на заповедта по-бавно, отколкото би трябвало.

Лендъри, чиято дефиниция за „човешко същество“ очевидно беше различна от тази на Данил, не се спря от външния му вид и се оказа по-бърза. Тя сграбчи бластера и двамата отново се вкопчиха един в друг.

Д.Ж. обърна неврокамшика с приклада напред и се втурна към тях. Удари я право по главата, но това не направи ни най-малко впечатление на робота, който с един ритник го преобърна във въздуха.