Айзък Азимов - Роботите и империята

— Както кажете, милейди — един робот отвори вратата пред тях. — Предполагам, че ще вземете със себе си някакви роботи на Земята.

— Това се разбира от само себе си.

— Кои ще са те, ако смея да запитам?

— Тези двата. Роботите, които ме придружават в момента — токчетата й звънко потракваха, докато тя вървеше надолу по коридора с гръб към Амадиро, без изобщо да се интересува дали той я чува.

— Разумно ли постъпвате, милейди? Те са съвременни модели, уникални произведения на великия д-р Фастълф. На Земята ще бъдете заобиколена от варвари, които може да се изкушат да ви ги отнемат.

— Дори и да се изкушат, все едно няма да ги получат.

— Не бива да подценявате опасността, нито пък да надценявате защитата, която осигуряват роботите. Ще бъдете в един от техните Градове, заобиколена от десетки милиони земляни, а роботите не могат да причиняват вреда на човешки същества. Всъщност колкото по-усъвършенстван е един робот, толкова по-чувствителен е той към нюансите на Трите закона. И съответно толкова по-малко вероятно е да предприеме някакво действие, което би могло да навреди на човешко същество… Така ли е, Данил?

— Да, д-р Амадиро — отвърна Данил.

— Предполагам, че и Жискар ще се съгласи с теб.

— Да — каза Жискар.

— Виждате ли, милейди? Тук, на Аврора, в обществото, което не познава насилие, вашите роботи могат да ви охраняват. На Земята обаче — безумна, западнала, варварска — два робота не могат по никакъв начин да предпазят вас или себе си. Не бихме искали да се лишите от тях. Нито пък ние, от Института и правителството — нека представим нещата в малко по-егоистичен план — бихме допуснали нашите съвременни модели да попаднат в ръцете на варварите. Няма ли да е по-добре, ако спрете избора си на някои по-обикновени роботи, на които земляните няма да обърнат внимание? Бихте могла да вземете колкото пожелаете от тях. Ако щете цяла дузина.

— Д-р Амадиро — каза Гладиа, — с тези два робота се качих на борда на заселнически кораб и посетих една заселническа планета. Никой не направи ни най-малък опит да ги присвои.

— Заселниците не използват роботи и твърдят, че не ги одобряват. На самата Земя обаче все още използват роботи.

— Ако позволите да се намеся, д-р Амадиро… — вметна Данил. — Доколкото ми е известно, на Земята роботите излизат от употреба. В Градовете са останали изключително малко. Почти всички роботи на Земята се използват в селското стопанство или в мините. Навсякъде другаде е въведен стандарт на нероботизирана автоматизация.

Амадиро изгледа косо Данил, после се обърна към Гладиа:

— Вашият робот вероятно е прав и предполагам, че няма пречки да вземете Данил. Като нищо може да мине за човек. Но Жискар би било по-добре да оставите в имението си. В едно користолюбиво общество той би могъл да събуди собственическите инстинкти — дори и да е вярно, че там роботите излизат от употреба.

— Няма да оставя нито един от двамата, сър — каза Гладиа. — Те ще дойдат с мен. Единствено аз решавам коя част от моята собственост ще взема със себе си и коя — не.

— Разбира се — Амадиро й отправи най-приятелската усмивка, на която беше способен. — Никой не оспорва това… Бихте ли изчакали тук за малко?

Някаква врата се отвори и разкри зад себе си прекрасно обзаведена стая. Прозорци липсваха, но помещението бе залято в мека светлина, а отнякъде долитаха звуците на приятна музика.

Гладиа спря на прага.

— Защо? — попита тя рязко.

— Един член на Института иска да поговори с вас. Няма да ви отнеме много време, а става дума за нещо важно. Щом срещата свърши, сте свободна да си вървите. Дори няма повече да ви досаждам с присъствието си. Моля ви — в последните му думи се долавяха стоманени нотки.

Гладиа протегна ръце към Данил и Жискар.

— Ще влезем заедно.

Амадиро искрено се засмя.

— Да не мислите, че се опитвам да ви разделя от роботите? Да не мислите, че те биха го допуснали? Твърде дълго сте била сред заселници, любезна моя.

Гладиа погледна затворената врата и процеди през зъби:

— Никак не харесвам този човек. Особено когато ми се усмихва толкова покровителствено.

Тя протегна ръце, при което лактите й леко изпукаха.

— Както и да е, ужасно съм уморена. Честна дума, ако се появи още някой да ме разпитва за Солария и Бейлиуърлд, ще получи много кратки отговори.

Гладиа седна на канапето, което леко поддаде под тежестта й. После си махна обувките и подпря крака върху облегалката. Усмихна се сънено, пое дълбоко въздух и се обърна на една страна с гръб към стаята. Моментално потъна в дълбок сън.