Айзък Азимов - Роботите и империята

— Предположенията ти са били погрешни. Всъщност тъй като ти знаеше, че по онова време Фастълф отсъстваше от планетата, не е възможно да си предположил подобно нещо. Опитваш се, меко казано, да увърташ.

— Не, мадам. Консултацията бихте могла да получите и по хиперфона. Отчетох подобна вероятност.

— Все едно — каза Василия, — онези разширения бяха изцяло мои. В резултат на които ти се превърна в един коренно различен робот. След направените промени ти съществуваш в сегашния си вид благодарение на моя проект; ти си мое произведение и много добре го знаеш.

Жискар не продума.

— Кажи, Жискар, по силата на какво право д-р Фастълф стана твой господар, когато те активираха? — тя изчака, после остро добави: — Отговори ми, Жискар! Това е заповед!

— Аз бях негова собственост, понеже той ме е проектирал и е ръководел конструирането ми.

— А след като аз на практика те проектирах и конструирах наново по един съвсем фундаментален начин, тогава не трябваше ли да станеш моя собственост?

— Не мога да отговоря на този въпрос — каза Жискар. — В случая трябва да се изиска съдебно решение. Вероятно то ще зависи от степента, в която съм бил проектиран и конструиран наново.

— Известна ли ти е тази степен?

Жискар отново мълчеше.

— Стига детинщини, Жискар — продължи Василия. — Трябва ли непрекъснато да те подканвам, за да ми отговориш? Няма да стане. Макар че в този случай мълчанието е сигурен признак на съгласие. Знаеш каква е била промяната, знаеш колко е била фундаментална и знаеш, че аз също съм наясно с това. Приспал си соларианката, защото не си искал да разбере за какво става дума. Тя не знае, нали?

— Не знае, мадам — отвърна Жискар.

— И не искаш да знае?

— Не искам, мадам.

— Данил знае ли?

— Да, мадам.

Василия кимна.

— Така и предположих, след като настоя да остане… Чуй ме сега, Жискар. Да си представим, че в съда се установи, че преди моята намеса ти си бил най-обикновен робот, а впоследствие си придобил способността да долавяш умствената нагласа на хората и да я настройваш според техните предпочитания. Мислиш ли, че те няма да сметнат това за достатъчно основание, за да ми прехвърлят собствеността?

— Мадам Василия — каза Жискар, — не бива да позволяваме въпросът да стига до съд. При създалите се обстоятелства те непременно ще ме обявят за държавна собственост по съвсем очевидни причини. Може дори да наредят да бъда дезактивиран.

— Глупости. За дете ли ме мислиш? С твоите способности ти можеш да попречиш на съда да вземе такова решение. Но не става дума за това. Не ти предлагам съдебен изход. Искам твоята собствена преценка. Не смяташ ли, че аз съм твоят истински собственик и съм била още от младини?

— Мадам Гладиа се смята за мой собственик и докато законът не постанови противното, тя трябва да бъде смятана за такава — отвърна Жискар.

— Но ти знаеш, че и тя, и законът са жертва на заблуда. Ако се безпокоиш за чувствата на твоята соларианката, би било много лесно да настроиш съзнанието й така, че да няма нищо против твоята загуба. Можеш дори да я накараш да приеме с облекчение факта, че ще я освободя от нейния товар. Ще ти заповядам да го направиш веднага щом признаеш онова, което вече знаеш — че аз съм твоят собственик. Откога знае Данил за твоите способности?

— От няколко десетилетия, мадам.

— Можеш да го накараш да забрави. От известно време д-р Амадиро също знае, така че ще накараш и него да забрави. Ще останем само ние двамата с теб.

— Мадам Василия — внезапно се намеси Данил, — тъй като Жискар не се смята за ваша собственост, той лесно може да накара вас да забравите. Тогава сегашното положение ще ви задоволява напълно.

Василия изгледа Данил с леден поглед.

— Така ли? Само че не ти решаваш кого Жискар смята за свой собственик. Жискар знае, че това съм аз. И в рамките на Трите закона е длъжен да се подчинява изключително и само на мен. Ако се налага да накара някой да забрави и ако може да го направи, без да нанесе физическа вреда, ще трябва да спре своя избор на всеки друг, но не и на мен. Мен той не може да ме накара да забравя, нито може изобщо да се докосва до моето съзнание. Благодаря ти, Данил, че ми даде повод да поясня всичко това.

— Но емоционално мадам Гладиа е силно свързана с Жискар — не отстъпваше Данил. — Ако той се опита да я накара да го забрави, би могъл да й навреди.

— Жискар ще реши това сам — отсече Василия. — Жискар, ти си мой. Знаеш, че си мой, и аз ти заповядвам да накараш това чучело до теб да забрави, също както и жената, която погрешно те е смятала за своя собственост. Направи го, докато тя спи, и няма изобщо да й навредиш.