Айзък Азимов - Роботите и империята

— Приятелю Жискар, ако събудиш лейди Гладиа, може би тя ще успее да убеди лейди Василия… — започна Данил, но Василия погледна Жискар намръщено и извика:

— Не, Жискар! Остави жената да спи.

Жискар, който беше потрепнал при думите на Данил, замря.

Василия щракна три пъти с пръсти. Вратата мигом се отвори и пред нея се наредиха четири робота.

— Ти беше прав, Данил. Ето ги четирите робота. Те ще те демонтират, а на теб заповядвам да не се съпротивляваш. После ние с Жискар ще се заемем с останалото.

Василия изгледа през рамо влизащите роботи.

— Затворете вратата! А сега демонтирайте бързо този робот! — и тя посочи Данил.

Роботите не помръдваха.

— Казах ви, че това е робот, не обръщайте внимание на външността му. Данил, кажи им, че си робот!

— Аз съм робот — послушно рече Данил — и няма да се съпротивлявам.

Василия мина встрани и четирите робота пристъпиха към Данил, който дори не трепна. Той се обърна към спящата Гладиа, за да я погледне за сетен път, после застана с лице към роботите.

— Става интересно — усмихна се Василия.

Роботите спряха.

— Продължавайте! — извика тя.

Те не помръдваха и Василия изумено се вгледа в Жискар. Но не успя да каже нищо. Мускулите й се отпуснаха и тя се свлече на пода.

Жискар я подхвана и я сложи да седне с гръб към стената.

— Трябват ми само няколко минути, после тръгваме — провлачи неясно той.

Минутите изтекоха. Василия продължаваше да се взира с мътен и разфокусиран поглед. Роботите й продължаваха да стоят неподвижно. С една крачка Данил се озова до Гладиа.

Жискар вдигна поглед и се обърна към роботите на Василия:

— Пазете господарката си. Не позволявайте на никой да влиза, докато тя спи. Скоро ще се събуди.

Гладиа се бе размърдала, преди той да довърши. Данил й помогна да се изправи.

— Коя е тази жена? — попита тя недоумяващо. — Ами тези роботи… Как така тя…

Жискар я прекъсна с уморен, но безапелационен глас:

— По-късно, лейди Гладиа. Всичко ще ви обясня. Но сега трябва да побързаме.

Тримата се отправиха навън.

Амадиро прехапа долната си устна и стрелна с поглед Мандамъс, който изглеждаше потънал в мисли.

— Тя настоя — започна да се оправдава Амадиро. — Каза, че само тя можела да се справи с този Жискар; че само тя можела да му повлияе достатъчно силно, за да му попречи да използва неговите умствени възможности.

— Не ми споменахте нито дума за това, д-р Амадиро.

— Не бях сигурен, че има нещо за казване. Не бях сигурен, че е права.

— А сега сигурен ли сте?

— Напълно. Тя изобщо не може да си спомни какво се е случило…

— Значи и ние не знаем какво се е случило.

— Точно така — кимна Амадиро. — Освен това тя не си спомня нищо от предишните ни разговори по въпроса.

— Не се ли преструва?

— Постарах се да й направят електроенцефалограма. Има явна разлика в сравнение с предишните резултати.

— Има ли някаква вероятност да възстанови паметта си след време?

— Кой би могъл да каже? — Амадиро поклати глава с горчивина. — Аз лично се съмнявам.

Мандамъс продължаваше да гледа замислено надолу.

— Тогава има ли някакво значение? Можем да приемем за вярно онова, което ви е казала. Жискар има власт да въздейства на човешкото съзнание. Това е от решаващо значение и сега вече ни е известно… Всъщност добре, че колежката ни се провали. Ако Василия беше постигнала контрол над робота, не след дълго и вие щяхте да се озовете в ръцете й — както и аз, ако приемем, че е смятала да ме е удостои с тази чест.

Амадиро кимна.

— Предполагам, че вероятно е имала нещо подобно наум. В момента обаче е трудно да се каже какво смята. По нищо не личи да е пострадала — поне външно, — като изключим специфичната загуба на паметта. Очевидно тя си спомня всичко останало. Но кой знае какви ще бъдат последствията върху нейния начин на мислене, а съответно и върху научната й работа! Фактът, че Жискар е способен да причини подобно нещо на човек с нейната ерудиция, го прави изключително опасно явление.

— Не ви ли се струва, д-р Амадиро, че недоверието на заселниците към роботите може би е оправдано?

— Почти напълно, Мандамъс.

Мандамъс потри ръце.

— Ако съдя по потиснатия ви вид, всичко това е станало ясно едва след като те са напуснали Аврора.

— Добре мислите. Капитанът на заселническия кораб е отвел със себе си соларианката и нейните два робота. В момента те пътуват към Земята.