Айзък Азимов - Роботите и империята

Щом се качи на кораба и остана насаме със своите роботи, Гладиа зададе неизбежния си въпрос:

— Какво правеше Василия Алиена в стаята и защо сте ме оставили да спя, след като е дошла?

— Мадам Гладиа — рече Данил, — ще ви отвърна аз, защото приятелят ми Жискар ще се затрудни с отговора.

— Защо да се затрудни, Данил?

— Мадам Василия дойде с надеждата, че ще убеди Жискар да служи на нея.

— Значи да ме остави?! — възмути се дълбоко Гладиа. Не че харесваше много Жискар, но в случая това нямаше значение. Което си беше нейно, си беше нейно. — И сте ме оставили да спя, докато вие двамата уреждате въпроса сами?

— Сметнахме, мадам, че имате крайна нужда от сън. Освен това мадам Василия ни нареди да не ви будим. А и бяхме убедени, че Жискар в никакъв случай няма да се съгласи да й служи. Предвид на всичко това не ви събудихме.

— Искрено се надявам — възмутено каза Гладиа, — че Жискар нито за миг не би си помислил да ме напусне. Би било престъпно както по отношение на законите на Аврора, така и по отношение на Трите закона на Роботиката… Заслужава си да се върна на Аврора, за да подам жалба и да я призова в съда.

— Не би било препоръчително в момента, милейди.

— Тя с какво оправда искането си? Изобщо направи ли го?

— Когато е била дете, Жискар е бил предоставен на нея.

— Юридически?

— Не, мадам. Д-р Фастълф просто й е позволил да го ползва.

— Тогава тя няма никакво право върху Жискар.

— Изтъкнахме й това, мадам. Очевидно ставаше дума за сантиментална привързаност от страна на мадам Василия.

Гладиа изсумтя.

— След като е преживяла загубата на Жискар още преди да се върна на Аврора, спокойно е можела да се примири с положението. И да не прибягва до незаконни методи с цел да ме лиши от моята собственост.

— Трябваше да ме събудите — добави тя неспокойно.

— Мадам Василия беше довела със себе си четири робота — отвърна Данил. — Ако не спяхте и се беше стигнало до размяна на остри реплики между вас двете, роботите може би щяха да се затруднят как трябва да реагират.

— Можеш да бъдеш сигурен, че щях да се погрижа за това, Данил.

— Несъмнено, мадам. Същото щеше да направи и мадам Василия, а тя е един от най-талантливите специалисти по роботика в Галактиката.

Гладиа насочи вниманието си към Жискар.

— Няма ли какво да добавиш?

— Бих добавил само, че така стана най-добре, милейди.

Гладиа погледна замислено бледите пламъчета в очите му, толкова различни от почти човешките очи на Данил, и й се стори, че случаят в крайна сметка не е толкова важен. Дребна работа. А имаше други неща, които я занимаваха. Бяха се отправили към Земята.

Неясно как тя повече не се сети за Василия.

— Безпокоя се — прошепна Жискар поверително, така че звуковите вълни едва раздвижиха въздуха. Заселническият кораб плавно се отдалечаваше от Аврора и поне до момента никой не го преследваше. Заниманията на борда поеха обичайния си ход. Почти всичко беше напълно автоматизирано, настъпи тишина и Гладиа спокойно заспа.

— Безпокоя се за лейди Гладиа, приятелю Данил.

Данил разбираше прекалено добре характеристиките на позитронните вериги на Жискар, за да има нужда от повече обяснения.

— Налагаше се да настроиш лейди Гладиа, приятелю Жискар — каза той. — Ако беше продължила да ни разпитва, можеше да разбере за твоите умствени способности, а тогава настройката щеше да бъде още по-опасна. Достатъчно вреда причинихме в резултат на разкритието на лейди Василия. А не знаем с кого още може да е споделила факта.

— Въпреки това — рече Жискар — нямах желание да стигам дотам. Ако лейди Гладиа сама бе пожелала да забрави, нямаше да има никакъв риск и всичко щеше да е много просто. Тя обаче яростно настояваше да разбере колкото се може повече. Съжаляваше, че ролята й в случая не е била по-голяма. И затова се принудих да прекъсна някои връзки, които бяха здраво изградени.

— Дори и това е било необходимо, приятелю Жискар — каза Данил.

— Но вероятността за причинена вреда съвсем не беше малка. Ако мислено си представиш свързващата сила като една тънка, еластична нишка — аналогията не е много удачна, но друга не мога да измисля, защото онова, което долавям в съзнанието, няма аналогия извън него — тогава обичайните задръжки, на които въздействам, са толкова тънки в сравнение с нишката, че изчезват само с едно мое докосване. От друга страна, силните връзки при разкъсване рязко се омотават. При хаотичното омотаване краищата могат да засегнат и да прекъснат други свързващи сили, или пък ако се увият около тях, невероятно да ги подсилят. И в двата случая може да се стигне до непредвидими промени в чувствата и манталитета на човешкото същество, които почти неизбежно ще причинят вреда.