Айзък Азимов - Роботите и империята

Здесь есть возможность читать онлайн «Айзък Азимов - Роботите и империята» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Роботите и империята: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Роботите и империята»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Роботите и империята — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Роботите и империята», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не… Макар че съм го виждала в исторически драми по хипервизията. Но предполагам, че не са показвали истинското слънце.

— Убеден съм. Ако нямаш нищо против, ще намалим осветлението в каютата.

Стана почти тъмно и Гладиа видя част от звездното небе на екрана. Звездите бяха повече и по-ярки, отколкото в небето над Аврора.

— Това увеличение от телескопа ли е? — прошепна тя.

— Съвсем леко. През слаб обектив… Петнайсет секунди — той започна да брои в обратен ред. На екрана настъпи разместване и в центъра се появи ярка звезда. Д.Ж. докосна друго копче. — Намираме се много над плоскостта на еклиптиката. Добре! Малко рисковано. Трябваше да се отдалечим малко повече от слънцето на Аврора преди Скока, но нали бързахме… Това е слънцето.

— Имаш предвид ярката звезда?

— Да… Какво ще кажеш?

— Ярка е — колебливо рече Гладиа, докато се чудеше как ли точно се очакваше от нея да реагира.

Д.Ж. натисна друго копче и картината чувствително избледня.

— Да… И никак няма да се отрази добре на очите ти, ако се взираш дълго в нея. Но яркостта няма значение. Външно това си е просто една звезда. Но помисли си само! Това е истинското слънце — звездата, която е осветявала единствената планета, обитавана от човешки същества. Осветявала е планетата, на която хората бавно са еволюирали. Осветявала е планетата, където преди милиарди години се е зародил животът — животът, чието развитите е довело до създаването на човешкия род. В Галактиката има 300 милиарда звезди, а във Вселената — 100 милиарда галактики, но сред всички тях има една-единствена звезда, която е оглавила раждането на човечеството — именно тази тук пред нас!

Гладиа се готвеше да каже: „Е, все трябва да е била някоя“, но бързо размисли.

— Много впечатляващо — не дотам убедително рече тя.

— Не е просто впечатляващо — каза Д.Ж. В полумрака очите му не се виждаха. — Няма заселник в Галактиката, който да не смята тази звезда за своя собствена. Лъчите, които осветяват безчислените ни родни планети са, сякаш взети назаем… под аренда за ползване. Там, точно там, са истинските лъчи, които са ни дали живот. Именно тази звезда и планетата, която се върти около нея — Земята — ни свързват здраво помежду ни. Ако не споделяхме нищо друго, щеше да ни остане поне тази светлина на екрана, а това би било достатъчно… Вие, космолитите, сте я забравили и затова се цепите помежду си, затова в крайна сметка няма да оцелеете.

— Има място за всички, капитане — меко отбеляза Гладиа.

— Да, разбира се. Не бих сторил нищо, с което да предизвикам гибелта на космолитите. Просто вярвам, че именно така ще се случи. А би могло да се избегне, ако космолитите се откажат от досадната си увереност в своето върховенство, от своите роботи и от самоцелното си дълголетие.

— Така ли изглеждам в очите ти, Д.Ж.? — попита Гладиа.

— Имаше такива моменти. Но пък имаш и напредък, признавам.

— Благодаря — отвърна Гладиа с нескрита ирония. — Колкото и да не ти се вярва обаче, заселниците също проявяват надменна арогантност. Но и ти имаш напредък, признавам.

Д.Ж. се засмя.

— След всички тези признания няма как да избегнем доживотната вражда.

— Наистина — засмя се Гладиа на свой ред и с изненада откри, че Д.Ж. бе поставил кротко ръката си върху нейната… Изненадата беше още по-голяма, когато разбра, че няма намерение да отмества своята.

68

— Притеснявам се, приятелю Жискар — каза Данил, — че мадам Гладиа не е под нашето пряко наблюдение.

— На борда на този кораб това не е необходимо, приятелю Данил. Не долавям никакви опасни емоции, а и капитанът е с нея в момента… А за нас би било по-добре, ако тя открие, че не се чувства зле сама — поне докато трае престоят ни на Земята. Възможно е да ни се наложи да предприемем внезапни действия, които излишно биха се затруднили от нейното присъствие и грижите за сигурността й.

— Значи нарочно си я накарал да се отдели от нас?

— Нямаше никакъв проблем. Колкото и да е странно, открих у нея силна склонност да подражава на заселническия начин на живот в това отношение. Копнежът й за независимост се потиска главно от чувството, че би бил осъществен за сметка на космолитското начало у нея. По-ясно не бих могъл да ти го опиша. В случая се затруднявам да тълкувам усещанията и емоциите, защото досега никога не съм се сблъсквал с подобно нещо при космолитите. Аз само отслабих нейните задръжки с едно съвсем леко докосване.

— Означава ли това, че тя повече няма да се възползва от нашите услуги, приятелю Жискар? Това би ме обезпокоило.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Роботите и империята»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Роботите и империята» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Роботите и империята»

Обсуждение, отзывы о книге «Роботите и империята» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x