Айзък Азимов - Роботите и империята

— Не би трябвало. Ако тя реши, че иска да живее без роботи, и ако така се чувства по-щастлива, ние ще пожелаем същото. В действителност обаче съм сигурен, че все още ще й бъдем от полза. Този кораб представлява едно малко по размери и твърде особено убежище, което не крие големи опасности. Освен това в присъствието на капитана тя изпитва сигурност, което намалява необходимостта от нашето присъствие. Но на Земята тя пак ще има нужда от нас, макар че мисля не толкова, колкото на Аврора… Както ти казах, на Земята може да ни се наложи да действаме по-гъвкаво.

— Можеш ли в такъв случай да отгатнеш характера на кризата, която е надвиснала над Земята? Знаеш ли какво трябва да правим там?

— Не, приятелю Данил — отвърна Жискар. — Не знам. Ти имаш дарбата да разбираш. Нямаш ли някакви предположения?

Известно време Данил мълча. Накрая каза:

— Сетих се нещо.

— Какво се сети?

— В Института по роботика, точно преди лейди Василия да влезе в стаята, ти ми каза, че д-р Амадиро е проявил два силни изблика на безпокойство. Първият е съвпаднал със споменаването на ядрения мултипликатор, вторият — със заявлението на мадам Гладиа, че отива на Земята. Струва ми се, че двата трябва да имат някаква връзка помежду си. Смятам, че кризата, за която става въпрос, е свързана с използването на ядрен мултипликатор на Земята; че все още има време да я предотвратим и че д-р Амадиро се опасява именно от това.

— Усещам, че казаното дотук не те задоволява напълно. Защо, приятелю Данил?

— Ядреният мултипликатор ускорява вече съществуващи процеси на синтез посредством поток от W-частици. Затова се запитах дали д-р Амадиро не смята да използва един или повече ядрени мултипликатори с цел да взриви микросинтезните реактори, които произвеждат енергия на Земята. Предизвиканите по този начин ядрени експлозии биха довели до разрушения посредством отделената топлина, взривната вълна, праха и радиоактивното замърсяване на атмосферата. Дори това да не се окаже достатъчно, за да причини гибелта на Земята, то унищожението на нейната енергийна система постепенно би довело до пълен упадък на цивилизацията.

— Идеята е ужасяваща — мрачно каза Жискар — и вероятно крие точния отговор за характера на кризата, който се опитваме да открием. Но виждам, че има още нещо.

— Позволих си да използвам корабния компютър, за да получа информация за планетата Земя. Както можеше да се очаква от един компютър на заселнически кораб, той съдържа богата информация по въпроса. Изглежда, Земята е единствената планета, която не използва микросинтезни реактори за добив на енергия в големи мащаби. Захранването се осигурява изключително от директната слънчева енергия посредством станции, разположени на постоянна земна орбита. Един ядрен мултипликатор не би могъл да постигне нищо, освен да унищожи някои малки обекти, като отделни космически кораби или сгради. Щетите няма да са за пренебрегване, но пък и не биха застрашили съществуването на Земята.

— Напълно възможно е, приятелю Данил, Амадиро да разполага с устройство, което да разруши слънчевите енергийни генератори.

— Но тогава защо е реагирал при споменаването на ядрените мултипликатори? Те изобщо не са приложими спрямо слънчевите енергийни генератори.

Жискар бавно кимна.

— Уместен въпрос. Мога да добавя още един: след като д-р Амадиро се ужаси при мисълта, че отиваме на Земята, защо не направи никакъв опит да ни спре, докато все още бяхме на Аврора? Или ако е открил бягството ни едва след като сме напуснали орбита, защо не е изпратил аврориански кораб, който да ни пресрещне, преди да направим Скока? Възможно ли е да сме на съвсем погрешна следа, да сме допуснали много сериозно отклонение, което…

Из кораба се разнесе тревожен звън, който ту секваше, ту започваше отново.

— Скокът приключи успешно, приятелю Жискар — каза Данил. — Усетих го преди няколко минути. Но все още не сме стигнали до Земята и подозирам, че пресрещането, което спомена преди малко, е вече факт. Така че може и да не сме на погрешна следа.

Д.Ж. изпитваше някакво перверзно възхищение. Когато на аврорианците им се наложеше да действат, тяхното технологично съвършенство блесваше с пълна сила. Без съмнение бяха изпратили един от последните си модели бойни кораби. Никак не беше трудно човек да се досети, че каквото и да ги водеше насам, то далеч не им беше безразлично.

Корабът бе засякъл местоположението на заселниците в рамките на петнайсет минути след тяхното появяване в нормалното пространство, при това от значително разстояние.