Айзък Азимов - Роботите и империята

— Моля те — каза тя. — Остави го. Тези роботи са изключително интелигентни. Знам, че ти е трудно да го повярваш, но…

— Ще го изслушам. Няма нужда да ме увещаваш.

— Сър — започна Жискар, — сигурен съм, че те наистина искат мен. Не мога да си позволя заради мен да пострадат човешки същества. Щом не можете да се защитавате и щом ви грози унищожение при евентуален сблъсък с другия кораб, значи нямате друг избор, освен да ме предадете. Сигурен съм, че след като им предложите да ме вземат, те няма да възразят сериозно, ако поискате да задържите лейди Гладиа и приятеля ми Данил. Това е единственото разрешение.

— Не — решително каза Гладиа. — Ти си мой и аз не те давам. Ще дойда с теб — ако капитанът реши, че трябва да отидеш — и ще се погрижа да не те унищожат.

— Ще ми позволите ли и аз да кажа нещо? — попита Данил.

Д.Ж. разпери ръце в престорено отчаяние.

— Моля. Говорете всички.

— Ако решите, че ще им дадете Жискар, трябва добре да разбирате какви ще бъдат последствията. Според мен Жискар смята, че ако бъде предаден на аврорианския кораб, там няма да му направят нищо лошо и дори ще го освободят. Аз не вярвам да стане така. Според мен аврорианците наистина го смятат за опасен и вероятно имат инструкции да унищожат спасителната лодка още в космоса, като убият всички на борда.

— Защо да го правят? — попита Д.Ж.

— Няма аврорианец, който някога да е срещал — или дори да си е представял — опасен робот. Те изобщо не биха рискували да го вземат на борда на свой кораб… Бих ви предложил да се оттеглите, капитане. Защо не направите още един Скок? Наблизо няма планети, чиято маса да ни попречи.

— Да отстъпя? Искаш да кажеш да бягам? Няма да направя такова нещо.

— Е, тогава трябва да ни предадеш — рече Гладиа със смирено отчаяние в гласа си.

— Няма да ви предам — отсече Д.Ж. — И няма да бягам. Нито мога да се бия.

— Тогава какво остава? — попита Гладиа.

— Имам четвърта алтернатива — отвърна Д.Ж. — Гладиа, ще те помоля да останеш тук заедно с роботите си, докато се върна.

Д.Ж. прегледа данните. Разговорът беше отнел достатъчно време, за да се определят точно координатите на аврорианския кораб. Намираше се малко по-далеч от слънцето в сравнение с неговия собствен кораб и това беше добре. При това разстояние Скокът в посока към слънцето щеше да е наистина рискован, докато Скокът настрани щеше да е, така да се каже, фасулска работа. Имаше известна опасност поради отклонението във вероятностите, но тя винаги съществуваше.

Д.Ж. увери лично екипажа, че няма да се чуе нито изстрел (което все едно с нищо не би помогнало). Очевидно те сляпо вярваха, че земното пространство ги пази, докато не нарушават неговото спокойствие с насилие. Това си беше чиста проба мистицизъм, който Д.Ж. презрително би осмял, стига да не споделяше същото убеждение.

Той застана отново във фокуса на предавателя. Беше изминало доста време, но досега не беше получен никакъв сигнал от насрещната страна. Демонстрирали бяха похвално търпение.

— Тук капитан Бейли — каза той. — Искам да говоря с командир Лизиформ.

Не се наложи да чака дълго.

— Тук командир Лизиформ. Мога ли да получа вашия отговор?

— Ще ви предадем жената и двата робота — отвърна Д.Ж.

— Много добре! Мъдро решение.

— И ще го направим колкото се може по-бързо.

— Още едно мъдро решение.

— Благодаря ви — Д.Ж. даде сигнал и корабът му скочи в хиперпространството.

Нямаше време, нито нужда да притаяват дъх. Скокът бе извършен още в мига, в който го направиха — или поне за части от секундата, които бяха абсолютно недоловими.

— Положението на вражеския кораб фиксирано, капитане — долетяха думите на пилота.

— Добре — кимна Д.Ж. — Знаеш какво да правиш.

Корабът се появи след Скока и с голяма скорост се отправи към аврорианския съд. Направена беше необходимата корекция на курса (не много голяма, надяваше се Д.Ж.). После ускориха полета още повече.

Д.Ж. отново застана на фокус.

— Близо сме, командире, и се готвим за предаване. Ако решите, можете да стреляте, но щитовете ни са вдигнати и преди да успеете да ги разрушите, вече ще сме стигнали до вас, за да осъществим прехвърлянето.

— Спасителна лодка ли изпращате? — командирът изчезна от фокуса.

Д.Ж. изчака. Лизиформ се върна с разкривено лице.

— Какво е това?! Вашият кораб е поел курс към сблъскване!

— Изглежда, че да — съгласи се Д.Ж. — Това е най-бързият начин да осъществим прехвърлянето.