Айзък Азимов - Роботите и империята

Бавно и неуверено Данил подаде ръка, а Жискар несигурно я погледна. После много бавно направи същото. Върховете на пръстите им почти се докоснаха; малко по малко те поеха ръцете си и ги стиснаха — сякаш двамата наистина бяха онези „приятели“, както се наричаха помежду си.

Гладиа се огледа със сдържано любопитство. За пръв път идваше в каютата на Д.Ж. Обстановката не беше много по-луксозна от тази в новата каюта, която бяха приготвили за нея. Пултът за наблюдение бе определено по-сложен и по-голям, върху него се виждаха множество лампички и бутони. Гладиа реши, че така Д.Ж. можеше да поддържа връзка с цялата останала част от кораба дори от личните си покои.

— Почти не съм те виждала, откакто напуснахме Аврора, Д.Ж. — каза тя.

— Поласкан съм, че го забелязваш — ухили се той. — Честно казано, Гладиа, и аз си мислех същото. Доста изпъкваш сред чисто мъжкия ни състав.

— Не съм особено поласкана от подобно обяснение. Предполагам, че Данил и Жискар също доста изпъкват сред чисто човешкия ни състав. И те ли ти липсваха толкова много?

Д.Ж. се огледа.

— Всъщност липсват ми толкова малко, че едва сега забелязвам, че си без тях. Къде са?

— В каютата. Стори ми се глупаво да ги влача след себе си в скромните предели на малкия свят на кораба ти. Те май нямаха нищо против да ги оставя, което силно ме изненадва… Всъщност не — поправи се тя, — сега се сещам, че трябваше да им заповядам доста строго да не тръгват с мен.

— Доста странно, а? Аврорианците никога не остават без роботи, както ми обясниха.

— Какво от това? Преди много време, когато за пръв път дойдох на Аврора, ми се наложи да свикна с действителното присъствие на хора около себе си — нещо, за което не бях подготвена на Солария. Навярно ще се окаже много по-лесно да свикна с отсъствието на роботите, когато съм сред заселници.

— Много добре. Чудесно! Трябва да си призная, че ми е много по-приятно да бъда с теб, без да усещам пробождането от светещите очи на Жискар. Да не говорим за тънките усмивки на Данил.

— Той не се усмихва.

— На мен обаче така ми се струва — онази негова мазна, развратна усмивчица.

— Ти си луд. Данил е толкова далеч от тези неща!

— Ти го гледаш с други очи. Присъствието му действа много сковаващо. Кара ме да се държа прилично.

— Е, дано.

— Не се надявай чак толкова. Както и да е… Приеми моите извинения, че ти отделям толкова малко време, откакто сме напуснали Аврора.

— Едва ли е необходимо.

— Тъй като сама повдигна въпроса, реших, че се налага. Все пак нека ти обясня. Намираме се в бойна готовност. Сигурни бяхме, че аврорианските кораби ще тръгнат по петите ни, като се има предвид как заминахме.

— Мислех, че те с удоволствие биха се отървали от група заселници.

— Разбира се, но ти не си заселник. Може пак да те поискат. Доста категорично настояваха да се върнеш от Бейлиуърлд.

— Нали се върнах. Докладвах им и всичко свърши.

— Само за това ли са те извикали?

— Да — Гладиа помълча и за миг се намръщи, сякаш нещо слабо човъркаше паметта й. Каквото и да беше, то изчезна и тя с безразличие повтори: — Да.

Д.Ж. присви рамене.

— Нещо не се връзва. Но пък наистина, докато бяхме на Аврора, изобщо не се опитаха да ни спрат; нито по-късно, когато се качихме на кораба и се приготвихме да напуснем орбита. Няма да споря. Остава ни още съвсем малко, преди да извършим Скока, а после не би трябвало да има повод за безпокойство.

— Между другото, защо поддържате екипажите си в чисто мъжки състав? — попита Гладиа. — Нашите винаги са смесени.

— Заселническите също. Само че обикновените. Това е търговски съд.

— Каква е разликата?

— Търговията е свързана с опасности. Доста импровизиран и суров начин на живот. Жените биха създавали само проблеми на борда.

— Глупости! Какви проблеми създавам аз?

— Излишно е да спорим. Освен това е станало традиция. Мъжете не биха допуснали такова нещо.

— Откъде знаеш? — засмя се Гладиа. — Опитвал ли си някога?

— Не. Ала от друга страна, жените също не се избиват за място на моя кораб.

— Аз съм тук. Харесва ми.

— Към теб се отнасят по-специално. А ако не беше случката на Солария, можеше да има доста проблеми. Всъщност проблеми имаше. Както и да е — той натисна някакво копче на таблото и след малко започна обратното броене. — Ще направим Скока след около две минути. Никога досега не си била на Земята, нали, Гладиа?

— Не, разбира се.

— И не си виждала слънцето — не просто някакво си слънце?