Айзък Азимов - Роботите и империята

— Приятелю Жискар — каза Данил. — Лейди Гладиа е твоят законен собственик. Ако накараш лейди Василия да забрави, това няма да й причини никаква вреда.

— Напротив — моментално извика Василия. — Соларианката няма да пострада, защото трябва само да забрави, че се е смятала за собственик на Жискар. От друга страна, аз знам нещо повече — че Жискар притежава необичайни способности. Това би било по-трудно да се заличи от съзнанието ми. Жискар определено разбира колко яростно съм решила да се съпротивлявам на неговите опити за намеса и ще бъде принуден да ми нанесе вреда, ако реши да го направи.

— Приятелю Жискар… — започна Данил.

— Робот Данил Оливо — гласът на Василия придоби твърдостта на диамант, — заповядвам ти да мълчиш. Аз не съм твоят собственик, но тя спи и не може да отмени заповедта ми, така че трябва да ми се подчиниш.

Данил млъкна, но устните му потрепваха, сякаш той се опитваше да говори въпреки забраната.

Василия го наблюдаваше с тънка усмивка.

— Както виждаш, Данил, не можеш да говориш.

— Мога, мадам — дрезгаво прошепна Данил. — Доста трудно, но мога, защото вашата заповед се базира едва на Втория закон, а над нея стои нещо друго.

Василия направо опули очи.

— Казах ти да млъкнеш! — извика тя. — Над моята заповед не стои нищо освен Първият закон. А както вече поясних, Жискар на практика няма да навреди никому, ако се върне при мен. В противен случай обаче ще навреди на мен, а това е последното, което би направил — Василия се закани с пръст към Данил и тихо изсъска: — Млъкни!

Данил се мъчеше с все сили да издаде звук. Малката помпа, която задвижваше отвътре въздушната струя при говоренето, започна доловимо да хърка. И макар че Данил зашепна още по-тихо, думите му все пак се разбираха.

— Мадам Василия, има нещо, което превъзхожда дори Първия закон.

— Приятелю Данил — обади се Жискар също толкова тихо, но без никакво усилие, — не бива да казваш подобно нещо. Нищо не може да превъзхожда Първия закон.

Василия леко се бе смръщила, но погледът й припламна от любопитство.

— Значи така, а? Данил, предупреждавам те, че ако продължаваш в този странен дух на разсъждения, това неминуемо ще те унищожи. Никога не съм чувала или виждала подобно нещо, но ще ми бъде много забавно да наблюдавам твоето самоунищожение. Говори!

След тази заповед гласът на Данил моментално се възстанови.

— Благодаря ви, мадам Василия… Преди много години седях до смъртния одър на землянина, когото ме помолихте да не споменавам. Ще ми позволите ли да го назова, или се досещате за кого говорЯ?

— Говориш за онзи полицай Бейли — безизразно рече Василия.

— Да, мадам. На смъртния си одър той ми каза: „Делата на всеки отделен човек допринасят за едно цяло и така се превръщат в неувяхваща част от него. Целокупността от живота на всички хора — в миналото, в настоящето и в бъдещето — изтъкава шарките в едно пано, което съществува от десетки хиляди години и става все по-сложно и в крайна сметка все по-красиво. Дори космолитите са неотменима част от тъканта и също допринасят за сложното преплитане и красотата на шарките. Отделният човешки живот представлява само една нишка в паното, а какво е една нишка в сравнение с цялото? Данил, мисли винаги за паното. Не бива да се разстройваш от изгубването на една-единствена нишка.“

— Блудкава сантименталност — измърмори Василия.

— Струва ми се, че колегата Илайджа се опитваше да ме предпази от въздействието на настъпващата му смърт. Той имаше предвид своя собствен живот, като говореше за отделната нишка в паното; неговият собствен живот щеше да се изгуби, което не биваше да ме разстройва. Думите му наистина ме предпазиха в онзи критичен момент.

— Без съмнение — вметна Василия. — Само че минавай по-бързо към въпроса, кое превъзхожда Първия закон, защото нямам търпение да видя какво ще стане.

— Десетилетия наред разсъждавах върху думите на детектива Илайджа Бейли — продължи Данил. — Ако не бяха Трите закона, вероятно щях да разбера смисъла им веднага. В моето търсене ми помогна приятелят Жискар, който отдавна смята, че Трите закона не са пълни. Помогна ми също и речта, която лейди Гладиа произнесе пред заселниците. И нещо повече, лейди Василия, настоящата критична ситуация избистри окончателно въпроса за мен. Сега вече знам защо Трите закона са непълни.

— Робот, който освен всичко друго е и специалист по роботика — презрително рече Василия. — Е, роботе, защо Трите закона са непълни?