Айзък Азимов - Роботите и империята

— Мадам Василия — спокойно отвърна той.

— Значи ме помниш — топло се усмихна Василия.

— Да, мадам. Вие сте известен роботик и от време на време се появявате в новините по хипервизията.

— Стига, Жискар. Не исках да кажа, че си ме познал. Всеки би могъл да го направи. Имах предвид, че ме помниш. Някога ме наричаше мис Василия.

— И това си спомням, мадам. Беше много отдавна.

Василия затвори вратата и седна в един от столовете. После обърна глава към другия робот.

— А ти си Данил, разбира се.

— Да, мадам — отвърна Данил. — И ако се позова на тънката разлика, която направихте, аз също не само ви познах, но и ви помня, защото едно време присъствах на разговора ви с детектива Илайджа Бейли.

— Повече няма да споменаваш този землянин — остро рече Василия. — И аз те познах, Данил. По свой собствен начин ти си не по-малко известен от мен. И двамата сте известни, защото сте най-великите шедьоври на покойния д-р Хан Фастълф.

— На баща ви, мадам — отбеляза Жискар.

— Много добре знаеш, Жискар, че не придавам никаква важност на тази чисто генетическа връзка. Повече не я споменавай.

— Няма, мадам — отвърна Жискар.

— Ами тази? — тя хвърли небрежен поглед към спящата фигура на канапето. — След като вие двамата сте тук, с пълно основание мога да предположа, че спящата красавица е соларианката.

— Това е лейди Гладиа, а аз съм нейна собственост. Искате ли да я събудя, мадам?

— Само ще я разстроим, Жискар, ако ние с теб си поприказваме за доброто старо време. Нека спи.

— Да, мадам.

— Вероятно това, което ще обсъждаме с Жискар, няма да представлява интерес и за теб, Данил — каза Василия. — Би ли изчакал отвън?

— Боя се, че не мога да напусна стаята, милейди. Моята задача е да охранявам лейди Гладиа.

— Не мисля, че има голяма нужда да я охраняваш от мен. Както виждаш, с мен няма роботи, така че Жискар й стига на твоята соларианска лейди.

— Нямате роботи в стаята, мадам — отвърна Данил, — но докато вратата беше отворена, видях четири отвън в коридора. Най-добре да остана.

— Е добре, няма да се опитвам да преча на задълженията ти. Можеш да останеш… Жискар!

— Да, мадам?

— Спомняш ли си кога си бил активиран за първи път?

— Да, мадам.

— Какво си спомняш?

— Първо светлина. После звуци. След това изкристализира образът на д-р Фастълф. Можех да разбирам стандартен галактически и разполагах с известно количество вродени познания, които бяха вградени в позитронните вериги на мозъка ми. Трите закона естествено; обширен речник с дефиниции; задълженията на робота; социалните обичаи. Останалото научих бързо.

— Спомняш ли си кой беше твоят първи собственик?

— Д-р Фастълф, както вече казах.

— Помисли си пак, Жискар. Не бях ли аз?

Жискар помълча, после отвърна:

— Мадам, бяха ми възложили задачата да ви охранявам в качеството ми на собственост на д-р Хан Фастълф.

— Мисля, че беше нещо повече. Цели десет години ти се подчиняваше единствено на мен и много рядко изпълняваше нечии други заповеди — включително и такива на д-р Фастълф. Налагаше се да го правиш просто вследствие на твоите задължения като робот, и то само доколкото това не противоречеше с първостепенната ти задача да ме пазиш.

— Бяха ме зачислили към вас, лейди Василия, но д-р Фастълф остана собственик. Като такъв той възвърна пълните си права над мен, когато вие напуснахте имението. Остана мой собственик, дори когато по-късно ме зачисли към лейди Гладиа. Не съм бил притежаван от никой друг, докато той беше жив. След смъртта му съгласно неговото завещание собствеността върху мен бе прехвърлена на лейди Гладиа. Оттогава насетне положението не се е променяло.

— Не е така. Попитах те дали си спомняш кога си бил активиран за първи път и какво точно си спомняш. Тогава си бил нещо съвсем различно от онова, което представляваш сега.

— Сега, мадам, разполагам с несравнимо по-богата памет и с много по-значителен опит, отколкото е било в началото.

Гласът на Василия прозвуча сурово.

— Не става дума нито за памет, нито за натрупан опит. Става дума за твоите способности. Аз работих върху твоите позитронни вериги. Настройвах ги. Усъвършенствах ги.

— Да, мадам, вие правехте това с помощта и одобрението на д-р Фастълф.

— Имаше един случай, Жискар, в който въведох някои усъвършенствания — или най-малкото разширения — без помощта и одобрението на д-р Фастълф. Спомняш ли си това?

Доста време Жискар мълчеше, накрая отвърна:

— Спомням си един случай, в който не съм присъствал на консултациите ви с него. Предположих, че сте ги провели в момент, когато не съм бил при вас.