Айзък Азимов - Роботите и империята

— Не ви ли се струва обаче, че има известна разлика. В единия случай става дума за заселнически кораб, нахлул в соларианска територия, за да конфискува солариански роботи. В другия случай аврориански съд отива на Солария, за да помогне в отбраната на братската си планета.

— Мога само да предполагам, господин Председател, че надзирателите — хуманоидните роботи, оставени да охраняват планетата — не са били инструктирани достатъчно добре, за да направят тази разлика.

Председателят погледна обидено.

— Немислимо е да не са инструктирани как да правят разлика между заселници и космолити.

— Щом вие казвате, господин Председател. И все пак, ако дефиницията за човешко същество се ограничава единствено със съответната външност и условието да се говори соларианския диалект — а според нас, които присъствахме на място, случаят е точно такъв, — тогава аврорианците, които не говорят соларианския диалект, може да не бъдат класифицирани като човешки същества от гледната точка на надзирателите.

— Значи вие твърдите, че соларианците са поставили своите събратя космолити извън категорията човек и са ги подложили на унищожение.

— Изказах всичко това само като възможност, защото не виждам как иначе би могло да се обясни унищожението на един аврорианския кораб. Несъмнено обаче специалистите ще могат да предложат други алтернативни обяснения — отново същият онзи невинен, почти празен поглед.

— Възнамерявате ли да се върнете на Солария, мадам Гладиа? — попита Председателят.

— Не, господин Председател, нямам подобни планове.

— Искал ли е вашият приятел-заселник от вас да се върнете там, за да прочистите планетата от нейните надзиратели?

Гладиа бавно поклати глава.

— Никой не е искал от мен такова нещо. Ако го бяха направили, щях да откажа. Да не говорим, че отидох на Солария не за друго, а за да изпълня своя дълг към Аврора. Бях помолена да го направя от д-р Левюлър Мандамъс, подчинен на д-р Келдън Амадиро от Института по роботика. Бях помолена да отида, за да мога, след като се завърна, да докладвам за събитията — което току-що направих. Молбата ми бе представена под формата и в смисъла на заповед, която идва — Гладиа хвърли бегъл поглед към Амадиро — от самия д-р Амадиро.

Амадиро видимо не реагира.

— Какви са тогава вашите планове за в бъдеще? — попита Председателят.

Гладиа изчака един-два удара на сърцето си, после реши, че силите ще й стигнат, за да посрещне ситуацията открито.

— Имам намерение, господин Председател — ясно изрече тя, — да посетя Земята.

— Земята ли? Какво ви кара да отидете там?

— Може да се окаже полезно, господин Председател, властите на Аврора да разберат какво става на Земята. Тъй като правителството на Бейлиуърлд ме покани да посетя планетата и тъй като капитан Бейли е готов да ме заведе там, това представлява за вас една добра възможност да получите доклад за състоянието на нещата, както стана в случая със Солария и Бейлиуърлд.

Ще посмее ли да наруши традициите, чудеше се Гладиа, като на практика я осъди на заточение на Аврора? Ако да, то сигурно имаше начин решението да се обжалва.

Напрежението се засилваше и тя хвърли един кратък поглед към Данил, който, разбира се, имаше съвсем безучастен вид.

Накрая Председателят кисело рече:

— В това отношение, мадам, като поданик на Аврора имате законното право да постъпите както пожелаете — но на ваша лична отговорност. Никой не го иска от вас, както по вашите думи излиза, че е било миналия път, когато сте посетили Солария. И затова съм длъжен да ви предупредя, че Аврора няма да се чувства обвързана с оказването на помощ в случай на някаква злополука.

— Разбирам това много добре, сър.

— Амадиро, има доста неща, които по-късно ще трябва да обсъдим — рязко каза Председателят. — Ще ви се обадя.

Образите избледняха и Гладиа с нейните роботи внезапно се озова сама срещу Амадиро и неговите роботи.

Гладиа се изправи.

— Доколкото разбирам, срещата завърши — каза тя сковано, като старателно отбягваше погледа на Амадиро, — така че мисля да тръгвам.

— Да, естествено, но аз имам един-два въпроса, които се надявам, че нямате нищо против да ви задам — той се извиси в цял ръст над Гладиа, усмихна се и се обърна към нея с цялата любезност, каквато предполага едно зряло приятелство. — Позволете да ви изпратя, лейди Гладиа. Значи отивате на Земята, а?

— Да. Председателят не изказа никакви възражения, а в мирно време всеки аврорианец има право да пътува свободно из Галактиката. А сега ме извинете, но моите роботи — и вашите, ако е необходимо — ми стигат, за да ме изпратят.