Айзък Азимов - Роботите и империята

— Трябва да те предупредя, Гладиа, че Земята е хиляди пъти по-претъпкана от Бейлиуърлд.

— Дори и да е така — оживи се Гладиа, — аз промених коренно отношението си… към много неща. Неотдавна ти заявих, че след двайсет и три десетилетия няма за какво повече да се живее, но се оказа, че има. Онова, което преживях на Бейлиуърлд — имам предвид речта ми и нейното въздействие върху хората, — беше нещо ново, нещо, което никога не бях и сънувала. Сякаш се родих повторно и започнах всичко отначало. Сега ми се струва, че дори да умра на Земята, няма да съжалявам, защото ще умра млада и търсеща, и бореща се със смъртта, а не стара, отегчена и приветстваща я.

— Добре! — възкликна Д.Ж. и размаха трагикомично ръце. — Точно като в хипервизионните исторически филми. Гледате ли ги на Аврора?

— Разбира се. Много са популярни.

— Да не би да репетираш за някой от тях, Гладиа, или говориш наистина сериозно?

Гладиа се засмя.

— Предполагам, че може да ти се струва доста глупаво, Д.Ж., но най-странното е, че наистина ти говоря сериозно — стига да не изгубя кураж.

— В такъв случай ще го направим. Ще отидем на Земята. Не вярвам да решат, че си заслужава да започнат война заради теб, особено ако им докладваш подробно за събитията на Солария, както очакват. И ако дадеш честната си дума на космолит, че ще се върнеш.

— Но аз няма да се върна.

— Някой ден може да пожелаеш… Е, милейди — искам да кажа, Гладиа, — много ми е приятно да разговаряме, но винаги се изкушавам да остана прекалено дълго. Сигурен съм, че на мостика имат повече нужда от мен. Ако ли могат да минат и без мен, бих предпочел да не го разберат.

— Твоя работа ли беше това, приятелю Жискар?

— Какво имаш предвид, приятелю Данил?

— Лейди Гладиа изгаря от желание да отиде на Земята, а вероятно и да не се връща. Подобни желания са толкова несвойствени за един космолит, че не ми остава нищо друго, освен да предположа, че си се намесил в нейните чувства.

— Не съм я докосвал — отвърна Жискар. — Тесните рамки на Трите закона без друго затрудняват моята намеса в съзнанието на който и да било човек. Още по-трудно е да го правя по отношение на човека, за чиято безопасност отговарям пряко.

— Тогава защо иска да отиде на Земята?

— Преживяванията на Бейлиуърлд коренно промениха нейните схващания. Сега тя се е нагърбила с мисията да подсигури мира в Галактиката и гори от желание да я изпълни.

— В такъв случай, приятелю Жискар, няма ли да е по-добре да направиш всичко възможно, за да убедиш капитана да отиде направо на Земята?

— Това ще създаде трудности. Властите на Аврора са категорични, че лейди Гладиа трябва да се завърне. Би било по-добре така и да стане — поне на първо време.

— Но това може да крие опасности — отбеляза Данил.

— Значи все още смяташ, приятелю Данил, че понеже са разбрали за моите способности, всъщност искат да задържат мен, така ли?

— Не виждам никаква друга причина за тяхната настоятелност.

— Явно човешкият начин на мислене има своите недостатъци — каза Жискар. — Създава се възможност за допускане на несъществуващи проблеми. Дори някой на Аврора да подозира за моите способности, именно благодарение на тях бих могъл да го разубедя. Няма нищо страшно, приятелю Данил.

— Щом казваш, приятелю Жискар — неохотно се съгласи Данил.

Гладиа се огледа замислено и отпрати роботите с вяло движение.

Погледът й се спря върху ръката, сякаш я виждаше за първи път. Същата онази ръка, с която се бе здрависала подред с всички мъже от екипажа, преди да се качи на малкия скутер, който я откара заедно с Д.Ж. на Аврора. Когато им обеща да се върне, те я приветстваха с радостни викове, а Нис изрева: „Без вас няма да тръгнем, милейди.“

Приветствията й бяха доставили огромно удоволствие. Нейните роботи й служеха безпределно, предано и търпеливо, но никога не я бяха приветствали.

— Сега вече си у дома, Гладиа — каза Д.Ж., докато наблюдаваше лицето й с любопитство.

— В моето имение — поправи го тя с приглушен глас. — Мое, откакто Фастълф ми го приписа преди двайсет десетилетия, но въпреки това ми изглежда чуждо.

— Не знам за теб, но на мен определено ми изглежда чуждо — отбеляза Д.Ж. — Ако остана сам, ще се почувствам направо изгубен — той огледа с колеблива усмивка натруфените мебели и претенциозната украса на стените.

— Няма да останеш сам, Д.Ж. — увери го Гладиа. — Роботите от домакинството ще бъдат с теб, а те са подробно инструктирани. Ще се посветят изцяло на грижите за твоето удобство.