Айзък Азимов - Роботите и империята

— Ще разбират ли заселническия ми акцент?

— Ако не успеят, ще те помолят да повтаряш и тогава ще трябва да говориш бавно и да жестикулираш. Ще ти приготвят храна, ще ти покажат как да използваш приспособленията в гостната, но и зорко ще следят дали се държиш подобаващо за един гост. Ако се наложи, ще те спрат — ала без да ти причиняват болка.

— Надявам се, че поне ще ме смятат за човек.

— А не като надзирателката ли? Не, гарантирам ти, че това няма да стане. Въпреки че брадата и акцентът могат малко да ги пообъркат и да забавят със секунда-две реакциите им.

— И предполагам, че ще ме пазят от неканени гости.

— Да, но такива няма да има.

— Съветът може да реши да дойде и да ме вземе.

— Тогава ще изпратят роботи, а моите просто ще ги отпратят.

— Ами ако техните роботи надвият твоите?

— Такива неща не се случват, Д.Ж. Всяко имение е неприкосновено.

— Хайде стига, Гладиа. Да не искаш да кажеш, че никой никога…

— Никой никога! — отсече тя, без да го изчака да довърши. — Просто си стой тук спокойно, а роботите ми ще се погрижат за всичко. Ако искаш да се свържеш с твоя кораб, с Бейлиуърлд или пък дори със Съвета на Аврора, те знаят какво да направят. Няма нужда да си мърдаш и пръста.

Д.Ж. се отпусна в най-близкия стол, изтегна се хубаво и дълбоко въздъхна.

— Много добре правим, че не допускаме роботи на Заселническите светове. Знаеш ли колко ми трябва, за да се разглезя и изхайлазя, ако остана при вас? Най-много пет минути. Всъщност вече съм готов — той се прозя и бавно се протегна. — Ще имат ли нещо против, ако поспя?

— Разбира се, че не. Ако заспиш, роботите ще се погрижат около теб да е тихо и тъмно.

Д.Ж. рязко се изправи.

— Ами ако не се върнеш?

— Защо да не се върна?

— Съветът май прекалено много настоява да отидеш.

— Не могат да ме задържат. Аз съм свободен аврориански гражданин и мога да правя каквото си пожелая.

— Едно правителство винаги може да си измисли някакво извънредно положение, а в извънредни положения правилата спокойно могат да се нарушават.

— Глупости. Жискар, ще ме задържат ли там?

— Не, мадам Гладиа, няма да ви задържат — отвърна Жискар. — Капитанът няма защо да се безпокои за това.

— Виждаш ли, Д.Ж.? А последния път, когато се видяхме с вашия Праотец, той ми заръча винаги да се доверявам на Жискар.

— Добре! Отлично! Все едно, Гладиа, дойдох с теб, за да съм сигурен, че ще те върна обратно. Не забравяй това и ако се наложи, го кажи и на твоя д-р Амадиро. Ако се опитат да те задържат насила, ще трябва да се опитат да задържат и мен, а моят кораб, който е в орбита, от всяко положение ще реагира по съответния начин.

— Не, моля те — разтревожи се Гладиа. — Не си мисли, че ще го направиш. Аврора също има кораби, а съм сигурна, че твоят е под наблюдение.

— Има малка разлика, Гладиа. Дълбоко се съмнявам, че Аврора ще поиска да започне война заради теб. Докато Бейлиуърлд с готовност ще го направи.

— В никакъв случай. Не искам да започват война заради мен. Пък и откъде накъде? Защото съм била приятелка на вашия Праотец, а?

— Едва ли. Мисля, че вътрешно никой не те приема за тази приятелка. Твоята пра-прабаба — да, може би, — но не и теб. Даже и аз не вярвам, че си била ти.

— Но ти го знаеш!

— Като факт — да. Но емоционално не мога да го приема. Та това е било преди двайсет десетилетия!

Гладиа поклати глава.

— Преценяваш нещата от гледна точка на своя кратък живот.

— Сигурно всички правим така, но това няма значение. Бейлиуърлд държи на теб заради твоята реч. Ти се превърна в герой и те ще решат, че трябва да бъдеш представена на Земята. И няма да позволят нищо да им попречи.

— Да бъда представена на Земята? — попита Гладиа леко обезпокоена. — Като мина през всички церемонии?

— През абсолютно всички.

— Но как е възможно да започнат война само заради това?

— Не съм сигурен, че мога да го обясня на един космолит. Земята е особен свят. Земята е… свещен свят. Тя е единствената истинска планета. Там са се появили, усъвършенствали и развивали хората, там са живели в най-естествената си среда. На Бейлиуърлд има дървета и насекоми, но на Земята те виреят в пищно изобилие, каквото може да се види единствено там. Нашите светове са имитации, бледи имитации. Без интелектуалните, културни и духовни сили, които черпят от Земята, те не биха могли да съществуват.

— Мнението на космолитите за Земята е коренно различно — каза Гладиа. — В редките случаи, когато я споменаваме, тя се представя като западащ и варварски свят.