Айзък Азимов - Роботите и империята

Д.Ж. пламна.

— И затова силата на Външните светове непрекъснато се смалява. Както съм казвал и преди, вие приличате на растения, които са се откъснали от своите корени, или на животни, които са изскубнали сърцата си.

— Добре — примирително рече Гладиа, — аз самата очаквам с нетърпение да видя Земята, но сега трябва да тръгвам. Чувствай се у дома си, докато се върна — тя се отправи с бърза крачка към вратата, после спря и се обърна. — В къщата, както и навсякъде на Аврора, няма никакъв алкохол, никакъв тютюн, никакви алкалоидни стимуланти — с една дума нищо от рода на… на всичките там изкуствени боклуци, към които вероятно си пристрастен.

Д.Ж. кисело се ухили.

— Ние, заселниците, сме наясно с този въпрос. Големи пуритани сте се извъдили.

— Изобщо не сме пуритани — намръщи се Гладиа. — Трийсет-четиридесет десетилетия се получават срещу заплащане — както в случая например. Или смятате, че постигаме дълголетието с някаква магия, а?

— Е добре, ще мина на здравословните плодови сокчета и на промития вариант на кафе — пък ще помириша и някое и друго цветенце.

— Такива неща ще намериш в изобилие — хладно отбеляза Гладиа. — И не се съмнявам, че щом се върнеш на своя кораб, бързо ще компенсираш абстиненцията от лишението.

— Единствено вие ме карате да се чувствам абстинентен, милейди — мрачно рече Д.Ж.

Гладиа се принуди да се усмихне.

— Вие сте непоправим лъжец, драги капитане. Ще се върна съвсем скоро. …Данил. …Жискар.

Гладиа седна вдървено в кабинета на Амадиро. Дълги десетилетия тя го беше виждала само отдалеч или на екрана за видеовръзка, но дори и тогава обикновено се извръщаше. За него помнеше единствено, че е заклет враг на Фастълф. Сега, когато за пръв път се оказа в една стая и лице в лице с него, се наложи да замръзне в безизразна маска, за да не издаде омразата си.

Въпреки че реално в стаята се намираха единствено тя и Амадиро, имаше поне още десетина висши служители — сред които и самият Председател, — които присъстваха посредством своите холографски образи. Гладиа позна Председателя и неколцина от останалите, но не всички.

В сцената имаше нещо зловещо. Колко много й напомняше за задължителното „гледане“ на Солария, с което беше свикнала като дете и за което си спомняше с толкова отвращение!

Гладиа се мъчеше да говори ясно, стегнато и без излишни емоции. Когато й отправяха въпрос, отговаряше кратко, доколкото не беше за сметка на пълнотата, и уклончиво, доколкото не беше за сметка на добрия тон.

Председателят слушаше невъзмутимо, а останалите взимаха пример от него. Явно беше възстаричък — нещо обичайно за всички Председатели, тъй като най-често получаваха поста в доста напреднала възраст. Имаше издължено лице, все още гъста коса и рунтави вежди. Гласът му бе мелодичен, но тонът далеч не беше дружески.

— Значи вие твърдите — каза той, когато Гладиа свърши, — че соларианците са стеснили дефиницията за „човешко същество“, като са я ограничили до „соларианец“.

— Нищо не твърдя, господин Председател. Просто никой не успя да обясни другояче разигралите се събития.

— Известно ли ви е, мадам Гладиа, че в цялата история на роботиката няма случай, в който да са програмирали робот със стеснена дефиниция за „човешко същество“?

— Господин Председател, аз не съм специалист по роботика и не разбирам нищо от математика и позитронни схеми. Щом казвате, че подобно нещо не е правено, аз, разбира се, ще се съглася с вас. Доколкото схващам обаче, този факт не означава, че подобно нещо няма да се случи и в бъдеще.

Гладиа никога дотогава не беше разтваряла очи толкова широко и невинно. Председателят се изчерви.

— Теоретически е възможно да се стесни дефиницията — каза той, — но това е немислимо.

Гладиа хвърли небрежен поглед към ръцете си, които свойски лежаха в скута й, после подхвърли:

— Понякога хората се сещат за какво ли не.

Председателят смени темата.

— Един аврориански кораб е бил унищожен. Как ще обясните това?

— Не съм присъствала на инцидента, господин Председател. Нямам никаква представа какво се е случило, така че не мога да дам никакво обяснение.

— Била сте на Солария, освен това сте родена там. Въз основа на неотдавнашните си впечатления и на по-раншния си опит какво смятате, че се е случило? — Председателят даваше признаци на едвам сдържано нетърпение.

— Ако трябва да правя догадки — отвърна Гладиа, — бих казала, че нашият боен кораб е бил взривен с портативен ядрен мултипликатор подобен на онзи, който се готвеха да използват срещу заселническия кораб.