Даниел Апостолов - Te deum laudamus

Червеният демон не се спря да изчака спътника си. Бързата му крачка го отвеждаше далеч напред. Вече едвам се различаваше сред пространствените изкривявания. Всеки изпълняваше задача и никой от двамата не се интересуваше от другия.

Макар да беше отново жив, Иван Менестрел спеше непробуден коматозен сън.

Трети пирон стърчеше от изключително гнусния крак на Гнусал. Сега магьосникът се ровеше раздразнен в сандъка с инструменти, опитвайки се да открие клещи, с които да ги извади всичките. И трите пирона бяха пробили костта (или онова, които при него изпълняваше тази функция — при Гнусал човек никога не можеше да бъде сигурен) и вече беше време да освободи дупките и да се увисва, за да хване пълнолунието. От няколко месеца очакваше момента, когато ще може да наблюдава Танца на Прилепите на обратно.

—

За да не продължавам толкова досадно мудно действието, ще разкажа накратко следващите няколко глави, които са тъпи:

7. Серафима я изнасилват многократно в демонското царство, известно още като Ад. Освен това там й присаждат сърдечен паразит, който ако умре ще спре сърцето й и тя също ще умре. Това е неприятно, тъй като паразитът се храни с човешка кожа и ако не погълне много от нея на ден — умира.

8. Иван Менестрел попада при магьосник Гнусал при странни обстоятелства, включващи прилепи, танци и гвоздеи. Там той възвръща своя човешки облик и се измъква. Гнусал е тъжен — той е имал сексуални апетити към младото тяло на Иванчо.

9. Иван Менестрел прониква в Ада. Там го очакват демоните. Много лошо — той вече не се радва на привилегиите да носи върху душата си тялото на евевулвар. Вече умира лесно. Ето защо епопеята на спасяването на Серафима е изключително изпълнена с напрежение, риск и велики подвизи — мноо досадна.

10. Това е глава, която бих искал да разкажа подробно, но няма. Там се описва съвместният живот на Иван и Серафима в мазето на бащината им къща в Милет след тяхното завръщане. Половите им навици са същевременно и кървави, защото когато Серафима е възбудена, паразитът е МНОГО гладен. Иван не е за пред хора — целият в зарастваща кожа. Серафима — и тя. Не е за гледане. Ситуацията е трагична, акат и пишкат където спят, никой не влиза при тях, само им подават по два пъти на ден паничката с храна под вратата …

© 2000 Даниел Апостолов

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/783]

Последна редакция: 2007-02-09 14:15:57

(фр.) И ако ти не съществуваше, защо бих съществувал аз (б.а.)

За подробности: „Смъртта е занимание самотно“, Рей Бредбъри