Исабел Алиенде - Градът на зверовете

Сесар Сантос, водачът, се появи малко след това, също така добре изкъпан като дъщеря си, канейки останалата част от потните членове на експедицията да се гмурнат в реката. Всички го последваха, без професор Льоблан, който изпрати Каракауе да търси няколко бидона додау, за да се изкъпе на терасата, защото идеята да плува в компанията на опашата манта не го привличаше. Някои бяха с размерите на голям килим и силните им опашки не само режеха като триони, но и инжектираха отрова. Алекс сметна, че след изпитанието със змията от предишната нощ няма причина да отстъпва пред риска да се натъкне на някаква риба, колкото и да е лоша славата й. Скочи във водата с главата напред.

— Ако те нападне опашата манта, това означава, че тези води не са за теб — беше единственият коментар на баба му, която отиде с жените да се къпе на друго място.

— Опашатите манти са боязливи и живеят на дъното на реката. Общо взето, усетят ли движение във водата, бягат, но във всеки случай е благоразумно да ходиш влачейки крака, за да не ги настъпиш — инструктира го Сесар Сантос.

Къпането се оказа прелестно и той се почувства свеж и чист.

Преди да потеглят, членовете на експедицията бяха поканени в лагера на Мауро Кариас. Доктор Омайра Торес се извини — каза, че трябва да изпрати младите мормони обратно в Манаос с военен хеликоптер, защото състоянието им се е влошило. Лагерът се състоеше от няколко каравани, пренесени с хеликоптери и наредени в кръг на една поляна в гората, на няколко километра от Санта Мария де ла Ювия. Оборудването им беше луксозно в сравнение с колибите с цинкови покриви в селото. Разполагаше с електрически генератор, антена за радио и панели за слънчева енергия.

Кариас имаше подобни бази в различни стратегически пунктове на Амазонка, за да контролира разнообразния си бизнес — от извличането на дървен материал до златните мини, но живееше далеч оттук. Разправяха, че в Каракас, Рио де Жанейро и Маями притежавал имения достойни за принц, и във всяко от тях издържал по една съпруга. Движеше се със своя джет и спортния си самолет, използваше също и колите на армията, които някои негови приятели генерали му предоставяха. В Санта Мария де ла Ювия нямаше летище, където да може да кацне неговият джет, така че използваше двумоторния си самолет, който изглеждаше впечатляващ в сравнение с малкия самолет на Сесар Сантос — една грохнала птица с ръждясали ребра. На Кейт Колд й направи впечатление, че охраняваният от пазачи лагер е ограден с телени мрежи, по които течеше електрически ток.

— Какво ли трябва да държи този човек тук, което да изисква такава охрана? — каза тя на внука си.

Мауро Кариас беше между малцината авантюристи, успели да натрупат богатство в Амазонка. Хиляди и хиляди гаримпейрос проникваха пеша или с канута в джунглата и по реките, в търсене на златни мини и диамантени находища, пробивайки си път през тропическата растителност с мачете, изяждани от мравки, пиявици и комари. Мнозина умираха от малария, други — от куршуми, трети — от глад и самота; телата им гниеха в анонимни гробове или ставаха храна на животните.

Казваха, че Кариас започнал да трупа богатството си с кокошки: пускал ги в тропическата гора и после отварял гушите им с нож, за да прибере златните зрънца, които нещастниците поглъщали. Но това, както и хилядите други клюки за миналото на този човек, явно бе преувеличено, защото в действителност златото не беше посято като царевица в земята на Амазонка. Във всеки случай, на Кариас никога не му се бе налагало да рискува здравето си като нещастните гаримпейрос, защото имаше достатъчно връзки и нюх за бизнеса, умееше да командва и да внушава респект; това, което не получаваше с добро, взимаше със сила. Мнозина шушукаха зад гърба му, че бил престъпник, но никой не се осмеляваше да му го каже в лицето; не можеше да се докаже, че ръцете му са изцапани с кръв. На външен вид в него нямаше нищо заплашително или съмнително — беше симпатичен човек, спретнат, почернял, с ръце, за които се полагаха грижи, и с блестящо бели зъби, облечен с фини спортни дрехи. Говореше с мелодичен глас и гледаше право в очите, сякаш искаше да докаже с всяко изречение искреността си.

Предприемачът посрещна членовете на експедицията на Интернешънъл Джеографик в една от караваните, пригодена за салон с всички удобства, които не съществуваха в селото. Придружаваха го две млади и привлекателни жени, които сервираха питиетата и палеха пурите, но не казваха нито дума. Алекс реши, че не говорят английски. Сравни ги с Моргана — момичето, което му открадна раницата в Ню Йорк, защото се държаха също така нагло. Изчерви се при мисълта за Моргана и пак се запита, как можеше да прояви такава наивност и да се остави да бъде измамен по този начин. Те бяха единствените жени, които се виждаха в лагера, останалите бяха мъже, въоръжени до зъби. Домакинът им поднесе разкошна закуска от сирена, студени меса, морски деликатеси, плодове, сладоледи и други прелести, донесени от Каракас. За първи път, откакто бе излязло от страната си, американското момче яде с желание.