Исабел Алиенде - Градът на зверовете

Междувременно Мауро Кариас се беше разпоредил и един от неговите служители донесе някаква маймуна, влачейки я завързана с въже. Като видя ягуара, маймуната реагира по същия начин като Бороба — започна да пищи, да скача и да жестикулира, но не успя да се освободи. Кариас я хвана за врата и преди някой да успее да отгатне неговите намерения, отвори клетката с едно-единствено точно движение и хвърли ужасеното животинче вътре.

Фотографите, слисани от изненада, трябваше да преодолеят стъписването си, за да си спомнят, че държат камери в ръцете си. Льоблан следеше като омагьосан всяко движение на нещастната маймуна, която се блъскаше в телената ограда, търсейки изход, и на звяра, който я следеше с поглед дебнешком, готвейки се за скок. Без да мисли какво върши, Алекс се втурна напред, като настъпи и разби на парчета очилата си, които останаха да лежат на земята. Хвърли се към вратата на клетката, готов да освободи и двете животни: маймуната — от сигурна смърт, и ягуара — от неговия затвор. Като видя внука си да отваря ключалката, Кейт също се затича, но преди да стигне до него, двама от служителите на Кариас бяха хванали момчето за ръцете и го дърпаха назад. Всичко стана за секунди и толкова бързо, че после Алекс не можеше да си спомни последователност на събитията. С един удар с лапа ягуарът повали маймуната и захапвайки я със страховитите си челюсти, я смаза. Кръвта плисна във всички посоки. В същия момент Сесар Сантос извади пистолета от колана си и уцели котката с точен удар в челото. Алекс почувства попадението, сякаш изстрелът бе улучил самия него между очите и щеше да падне по гръб, ако пазачите на Кариас не го държаха за ръцете, всъщност във въздуха.

— Какво направи, нещастнико! — извика предприемачът, който също извади оръжието си, извръщайки се към Сесар Сантос.

Пазачите му пуснаха Алекс, който загуби равновесие и падна на земята, и се обърнаха към водача на експедицията, но не посмяха да предприемат нищо, защото той все още държеше димящия пистолет.

— Върнах му свободата — отговори Сесар Сантос с ледено спокойствие.

Мауро Кариас положи усилие, за да се овладее. Усети, че не може да насочи оръжие срещу него пред журналистите и Льоблан.

— Спокойно! — заповяда Мауро Кариас на пазачите си.

— Уби го! Уби го! — повтаряше Льоблан, зачервен от възбуда. Беше като обезумял от смъртта на маймуната и на ягуара и се държеше като пиян.

— Не се притеснявайте, професор Льоблан, мога да имам толкова животни, колкото поискам. Извинете, опасявам се, че това не беше подходящ спектакъл за нежни сърца — каза Кариас.

Кейт Колд помогна на внука си да стане, след това хвана Сантос за ръка и го дръпна към изхода, за да не позволи положението да стане по-неудържимо. Гидът се остави да бъде отведен от писателката и те излязоха, последвани от Алекс. Вън срещнаха Надя с уплашената Бороба, усукана около колана й.

Алекс се опита да обясни на Надя какво се бе случило между ягуара и него, преди Мауро Сантос да вкара маймуната в клетката, но всичко в главата му се преплиташе. Преживяването беше толкова истинско, че момчето можеше да се закълне, че за няколко минути е било в друг свят, в света на светещите пясъци и шестте луни, въртящи се на небосвода — свят, в който ягуарът и той се бяха слели в един и същи образ. Въпреки че му липсваха думи, за да разкаже на своята приятелка какво бе почувствал, тя изглежда го разбираше и не беше необходимо да слуша подробности.

— Ягуарът те е познал, защото е твоето животно тотем — каза. — Всички имаме дух на животно, което ни съпровожда. То е все едно нашата душа. Не всички срещат своето животно, само големите воини и шаманите, но ти го откри, без да го търсиш. Твоето име е Ягуар — каза Надя.

— Ягуар?

— Александър е името, което са ти дали родителите ти. Ягуар е твоето истинско име, но за да го използваш, трябва да имаш характера на ягуара.

— И какъв е неговият характер? Жесток и кръвожаден? — попита Алекс, мислейки за челюстите на котката, смазващи маймуната в клетката на Кариас.

— Животните не са жестоки като хората; убиват само за да се защитят, или когато са гладни.

— И ти ли имаш животно тотем?

— Да, но още не ми се е разкрило. Да срещне своето животно не е толкова важно за една жена, защото ние получаваме силата си от земята. Ние сме природата — каза тя.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Алекс, който вече по-малко се съмняваше в думите на своята нова приятелка.

— Научих го от Уалимаи.