Барбара Алистър - Удобно решение

— С какво мога да ви помогна? — попита той, като местеше поглед от единия към другия и обратно.

— Открихме прозорец, през който може да се проникне в къщата, и мислим, че точно него е използвал авторът на писмата — каза Луси.

Тя се наведе над баща си и прехвърли ръка през раменете му.

— И? — попита господин Мередит доста рязко.

Но в същото време прегърна дъщеря си през кръста.

— Бихме искали да го зазидаме — обясни Ричард. — Вашата икономка мисли, че това е много добра идея. Сложили са няколко дъски, но въпреки това оттам продължавало да духа. А ако го зазидаме, ще спрем достъпа на външни хора.

— Сигурно и някои от слугите го използват, за да си правят срещи — предположи господин Мередит.

После погледна първо Луси, след това Ричард, после отново Луси. Най-накрая се прокашля. Луси се изправи и се приближи до съпруга си. Ричард я прегърна през кръста.

— Добре, зазидайте го — каза тихо старият мъж. — И ми съобщете, ако се появят нови писма.

Преди залез-слънце прозорецът беше зазидан. Наблюдавайки работата откъм градината, Ричард въздъхна с облекчение, после се извърна към съпругата и децата си, които бяха дошли с него. Особено за децата беше много интересно. Ако Ричард не ги беше спрял, момчетата щяха да се спуснат да помагат на мъжете, които се трудеха с тухлите.

— Можехме да им помогнем да пренесат тухлите, татко — опита се да протестира Робърт, когато Ричард ги дръпна и ги отведе настрани.

— Можехме също да им носим инструментите — обади се Дейвид.

Гледаха го толкова умолително, че на Ричард не му даде сърце да им откаже направо.

— И така да се изцапате, че да не можете да се появите в парка — каза Луси.

И се усмихна на съпруга си.

— Ще ходим в парка ли? — попита Робърт.

— Оня с кравите ли? — попита Карълайн и очите й се разшириха от вълнение. — Татко каза, че следващия път можем да си поискаме малко мляко. Нали, татко?

— Това ли съм казал? — попита Ричард, все още загледан в работниците.

После се извърна и се усмихна на дъщеря си.

— Да. Ти обеща. Кажи му, Дейвид! — примоли се Карълайн, подскачайки около тях.

— Ще предпочетеш мляко пред сладолед? — попита я баща й.

Той видя как работниците положиха последната тухла и след това се обърна изцяло към семейството си.

— Днес мислех да ви заведа на друго място.

— Къде? — поиска да узнае Дейвид.

Ричард за миг вдигна очи към Луси и се усмихна.

— В менажерията.

— Какви животни има там? — попита Робърт.

— Сами ще видите. Аз самият не съм бил там от години — отвърна баща му. — Хайде сега бързо по стаите си да се приготвите.

Последва ги с поглед, докато се изгубиха по посока към къщата. После се извърна към Луси.

— Ще дойдеш ли с нас?

Тя отвърна на усмивката му с усмивка.

— С удоволствие…

Неспособен да устои на обхваналата го страст, макар да бяха на открито и всеки от слугите би могъл да ги види, той я целуна.

Тя инстинктивно отстъпи назад. Лицето й беше поруменяло.

— Трябва да се преоблека в нещо по-подходящо — смотолеви Луси. — Кажи на децата, че няма да се забавя.

И забърза към къщата.

Ричард се приближи към току-що зазидания прозорец и плати на работниците. После и той се запъти към къщата, удовлетворен, че достъпът до къщата е затворен.

На другия край на града един от мъжете, които Ричард беше наел да открият кой заплашва семейството му, се намръщи, като чу доклада на партньора си.

— Значи знаем не повече, отколкото преди? — попита той остро.

— Много странно, нали. Трябва да е някой, който го познава много добре — каза партньорът му и си сръбна доста голяма глътка бира.

После отри уста с ръкава си.

— Говори ли със слугите?

— И не поискаха даже да имат нещо общо с мен. Изглежда някой така се е постарал в разпитите си, че ги е направил подозрителни.

Той се пресегна през масата и приближи глава до ухото на мъжа, така че никой да не може да ги чуе.

— Наех няколко мъже да наблюдават. Никой не ще може да влезе или да излезе, без да бъде забелязан.

— Добре си го намислил. Ще се наложи обаче да наемем още няколко, за да наблюдават всеки обитател на къщата, когато излезе из града.

— Но ще струва много пари — като че се оплака партньорът му. — Той дали ще плати?

— Вече плати — успокои го мъжът, който единствен беше виждал Ричард, и показа пълната кесия. — И ми каза да не се безпокоя, ако трябва да се доплати — допълни и се усмихна. — Каза, че ще има и повече, ако ги открием.