Барбара Алистър - Удобно решение

Даже и когато усети по равномерното й дишане, че най-накрая се е успокоила и заспала, той остана буден — като на пост.

След закуската на следващата сутрин Луси предприе първата стъпка по осъществяване на плана им да изследват сутерена. Срещна се с икономката и й обясни, че баща й възнамерява да предприеме някои промени из къщата и я е помолил да инспектира местата, където ще се правят подобренията.

— Не бих искала да попреча на никого в работата му. Моля ви просто да осведомите готвачката и останалите от персонала да не се безпокоят излишно, а ние ще се постараем да бъдем колкото е възможно по-незабележими.

— Ние? — попита икономката.

— Съпругът ми и аз — уточни кратичко Луси, чудейки се как да обясни присъствието на съпруга си, ако бъде попитана.

За щастие икономката само кимна и излезе от стаята й.

Когато не след дълго те слязоха в сутерена, икономката ги чакаше на най-долната площадка на стълбите.

— Ще съм щастлива да отговоря на всички ваши въпроси — каза тя и ги последва.

Луси и Ричард се спогледаха. Не бяха очаквали подобна компания. Колкото бе възможно по-бързо те обиколиха всички стаи — навсякъде имаше слуги, които се трудеха над ежедневните си задачи — търсейки прозореца, за който им беше споменал Роулс. Отначало не откриха нищо. Вече бяха готови да се откажат, тъкмо когато надникваха в стаята, където обработваха храната. Там забелязаха сводест прозорец и тъй като беше отворен, видяха, че води към градината.

— Откога този прозорец е в такова състояние — попита Луси, сочейки дъските, които частично го покриват.

— Така е, откакто за пръв път дойдохме в тази къща — каза икономката, чудейки се на внезапния интерес на господарката си.

— Нека да проверя — прошепна Ричард. — Отвлечи й вниманието, за да мога да проверя.

Луси кимна.

— Доволни ли сте от обстановката тук долу — попита Луси жената, която ги беше придружила навсякъде в тяхната обиколка из сутерена. — Какви промени бихте направила?

— Сигурна съм, че ще остана удовлетворена от всички промени, които господарят ще направи. Той настоя кухнята да бъде оборудвана със съвсем нова готварска печка. Много по-удобна е и е много по-чисто с нея — каза икономката.

— Не намирате ли кухнята малко тъмна?

— О, даже е много по-светло, отколкото в някои други къщи. И с тия лампи на тавана навсякъде става по-светло. Няма нужда от повече.

Тя замълча, за да си поеме дъх и се огледа. Забелязвайки Ричард до прозореца, прекоси стаята и се приближи до него.

— Този прозорец си е чиста загуба на материал. Освен това и много духа. Изобщо няма нужда от него.

Ричард кимна.

— Ето една промяна, която може да се направи. Зазидайте го.

— Съгласен съм — каза Ричард, приближавайки се до Луси. — Ще предадем на господин Мередит вашите препоръки.

Той лекичко постави ръка на рамото на Луси и допълни:

— Благодаря за помощта ви. Ако ни потрябват повече сведения, ще се върнем. Моля да ни извините, че ви отнехме толкова време.

Луси извърна глава и го загледа, но не можа по израза на лицето му да разбере дали това е търсеният от тях прозорец. Тя се сбогува с икономката и позволи на Ричард да я поведе по стълбите нагоре.

Той избра да влязат в приемната. След като вратата след тях се затвори, тя се извърна към него.

— Е, какво мислиш? Прав ли е бил Роулс?

— Да. Дъските едва се държат на гвоздеите. Всеки би могъл без усилие да ги махне.

Лицето му беше замислено.

— И какво ще правим сега? — настоя да узнае Луси, хващайки една с друга ръцете си, надявайки се треперенето им така да не личи.

— Ще го зазидаме.

Ричард се насочи към вратата, после спря.

— Забравих. Ще кажем ли на баща ти?

— За кое?

— Че ще правим промени в собствената му къща. Не можем да го залъжем, както направихме с икономката.

— О!

Луси се смълча. Но това трая само миг.

— Просто ще му обясним всичко.

На лицето на Ричард се изписа неохота.

— Той ще разбере.

— Ще разбере, че съм изложил на опасност дъщеря му ли? Ако ти беше Карълайн, а аз ти бях баща, не съм сигурен, че бих се отнесъл с разбиране към подобно нещо.

— Татко няма да застане на пътя ни. Ще видиш — обеща му тя.

За нейна изненада, баща й реагира точно както й беше казал Ричард.

— Заплахи? В моята къща? Кой ги отправя? — гласът му беше подобен на рев.

Когато Ричард обясни, че все още нямат никаква представа кой би могъл да бъде, бащата на Луси като че, противно на очакванията им, се поуспокои.