Барбара Алистър - Удобно решение

— Пътуването се оказа много тежко за Луси — каза Ричард.

Наистина му се искаше да я настани в леглото, а също и да се притисне до нея.

— Освен това нямам какво да облека — добави Луси, раздвоена от мисълта дали Ричард наистина искаше тя да си почине или не желаеше да се показва с нея в обществото.

Най-вероятно второто, помисли си тя с горчивина. Също като Дейвид, той сигурно съжаляваше, че не е далеч оттук, не е в къщата на този, който го беше излъгал веднъж.

Разбирайки по променящия се израз на лицето й каква борба се води в душата й, Ричард въздъхна.

Въпреки неспокойно прекараната нощ в ново легло, когато Арабела пристигна сутринта, Луси вече я очакваше напълно готова. Беше си облякла зелената муселинена рокля, която самата Арабела беше настояла да си купи преди женитбата с Ричард. Луси тъкмо се въртеше пред огледалото с надежда роклята да не е съвсем излязла от мода. Но когато само след миг Арабела влезе и Луси видя как е облечена, надеждата й мигновено се изпари.

— Значи ще приличам на провинциална чудачка — промърмори тя по-скоро на себе си.

— Какво, какво? — попита приятелката й, целувайки я по бузата.

— Нищо важно — промърмори Луси и също я целуна. — Исках да кажа, сигурно е чудесно всички да знаят, че си се сгодила.

После отстъпи назад и огледа Арабела.

— И всичко това само за да впечатлиш Едуард?

— Ами! Обличам се както ми харесва — заяви с леко надменен тон Арабела, но след това веднага развали малко лошото впечатление, което беше направила по този начин на приятелката си, като се разсмя.

Луси също се засмя. След като смехът им утихна, Арабела додаде:

— Предполагам, че винаги се обличам, мислейки си какво ли би казал той — призна тя. — Разбира се, и майка има думата. Кажи ми сега за Ричард.

Лицето на Луси стана сериозно.

— Какво за Ричард?

— Прави ли ти някакви забележки за начина, по който се обличаш?

Луси отново си припомни коментара му, че я харесва с възможно най-малко дрехи и бузите й пламнаха. Арабела се разсмя.

— Виждам, че му харесва. Е, какво е да си омъжена? Как може все още да не си ми разказала нищо за брака си?

Изражението на Луси отново стана сериозно. В този миг вратата се отвори и на прага се появи Ричард.

— Ричард, спомняш ли си приятелката ми Арабела? — бързо изрече Луси. — С нея ще ходим по магазините.

Ричард поздрави по подобаващ начин гостенката, като в същото време се опитваше да отгатне какво е настроението на жена му тази сутрин. Снощи за първи път тя не беше отговорила с взаимност на прегръдките и целувките му и те бяха заспали, без да се любят. Не му беше позволила дори да й направи обичайния масаж, за да потуши болката в гърба.

— Добре, не се притеснявай, купувай, каквото ти хареса — каза любезно Ричард. — Нека изпращат сметките на мое име тук.

Той наистина й отпускаше периодично доста голяма сума, но този път Луси реши да му откаже.

— Ще се справя сама. Ще платя всичко с мои пари.

Очите му потъмняха и това беше знак, че е недоволен. Луси очакваше гневен изблик от негова страна и намисли няколко думи в отговор, но нищо подобно не се случи.

— Нека изпратят сметките на мое име — повтори той, забравяйки този път за любезния тон от преди малко.

Луси предпочете да си замълчи. Усещайки, че атмосферата е заредена с напрежение, Арабела побърза да се намеси и възкликна:

— Колко любезно от ваша страна! Надявам се Едуард да е също толкова великодушен като вас. Луси, разбираш ли колко си щастлива?

Погледът на Луси не изразяваше нищо.

— Ще можеш да си купуваш всичко, каквото поискаш — продължи Арабела.

— Всичко, от което има нужда — уточни Ричард и се усмихна, макар никак да не му беше до усмивки. — Докато вие се разхождате по магазините, аз ще заведа децата до менажерията. Надявам се все още да е на същото място. Скоро ходила ли сте там? — обърна се той към Арабела.

— Веднъж. Отдавна. Толкова ми беше мъчно за зверовете, затворени в толкова мънички клетки — каза Арабела и очите й потъмняха при спомена как животните просто лежаха и не проявяваха никакъв интерес към зяпачите.

— Аз също исках да… — започна Луси, но гласът й като че й изневери и тя замълча.

Нито Арабела, нито Ричард сякаш ги интересуваше какво казва. Почувства се като част от мебелировката и й се прииска да заплаче, за да привлече вниманието им. Когато двамата привършиха разговора си, Луси събра смелост:

— Кажи на децата, че ще се видим по-късно за чая.