Виктория Александър - Вярвай

Очите й се разшириха.

— Би умрял с мен? Без майтап?

— Без майтап.

— Аз… — Тя разпери безпомощно ръце. — Не знам какво да кажа.

— Това е чудо. — Той се ухили. — Обичам те, красива Теса. — Хвана ръката й и целуна дланта й. — И винаги ще те обичам.

— Винаги? — Тя се засмя тихо. — Доста относително понятие, като се имат предвид обстоятелствата, не мислиш ли?

— Затова и реших да приема предложението, което ми направи Мордред.

— Мордред е предложил сделка и на теб? — Тя дръпна ръката си. — Обзалагам се, че е добра.

— Наистина е интригуваща. — Той спря за момент. — Иска да се откажем от търсенето на Граал, да напуснем Англия и никога да не се връщаме.

Очите й се разшириха.

— Няма начин.

— Решено е.

— Не и от мен.

— Не ти трябва да вземеш това решение.

— О, така ли? Чуй ме. — Тя вдигна брадичка и той разбра, че каквото и възражение да направеше, не би имало смисъл. — Ти не ми позволи да приема сделката на Мордред. Не ми позволи да се откажа от свободата си…

— И без съмнение от живота си.

— В такъв случай какво те кара да мислиш, че ще ти позволя да се откажеш от това, за което мечтаеш, откакто се помниш, и да нарушиш обещанието си, дадено на краля, за да ме спасиш?

— Няма да има по-добро предложение.

— Като тръгнеш без мен, ще изпълниш и тази част от гатанката.

Трябваше да се досети, че тя няма да приеме предложението на Мордред. И все пак рискуваше и нейния живот, освен своя, и трябваше да й даде право на избор. Отказът й го изпълваше с гордост.

— Теса…

— Първо на първо… — Тя сложи ръце на хълбоците си и очите й проблеснаха високомерно. — Ти никога няма да си простиш, че си нарушил обещанието, дадено на Артур, и в крайна сметка ще започнеш да ме мразиш за това. Второ, ще се качим на кораб и къде ще отидем? По това време и в тази епоха възможностите не са особено привлекателни. И, трето — честно казано, това е най-главното и не мога да повярвам, че чак сега ми дойде на ума, — няма никакъв начин Мордред да ни остави да излезем оттук живи. Има ли?

— Мисля, че не — каза тихо той. — Мордред винаги е обичал да играе по своите правила. Игри, в които може да спечели. И се страхувам, че това е още една от тези игри.

— Така изглежда. — Тя си пое дълбоко въздух, за да успокои нервите си. — Не искаш ли да обмислиш отново онова „Готов съм да умра с теб“ ?

— Никога. — Той я придърпа в прегръдката си. — Не бих могъл да живея без теб.

— Оу! — Тя го погледна в очите и сърцето му политна от това, което видя там. — Мен ме устройва.

Резето изскърца и той я пусна. Очевидно Мордред подозираше за чувствата, които изпитваха един към друг. И все пак нямаше да е зле да са дискретни в присъствието му. Галахад потрепери, като си помисли колко жесток би могъл да бъде Мордред към Теса.

Вратата се отвори. Мордред пристъпи в стаята, веднага след него влязоха капитанът на охраната му и още двама войници.

— Галахад. Милейди. — Мордред кимна. — Наистина съжалявам, че не можах да ви дам повече време, но уви. — Той сви рамене. — Нетърпелив човек съм.

— Прекалено нетърпелив, за да изчакаш баща ти да умре от естествена смърт? — Теса се усмихна невинно.

Галахад изпъшка наум. Защо тази жена не можеше да си държи езика зад зъбите?

— Да. — Очите на Мордред се присвиха. — Прекалено нетърпелив, за да чакам естествената смърт — Устните му се разтеглиха в усмивка. — На когото и да било.

— Е, всеки си има недостатъци — промърмори тя.

— Какво искаш от нас, Мордред? — Галахад гледаше принца право в очите.

— Много добре знаеш какво искам. — Погледът на Мордред се премести към Теса и в очите му проблесна похотливо пламъче.

— По-скоро бих предпочел да е умряла — каза Галахад с усмивка.

— Бих могъл да го уредя. — Мордред отвърна на усмивката му.

— Оха. Извинете? — Теса погледна от Галахад към Мордред и после обратно. — Имам ли право на глас в случая?

— Всъщност, милейди… — Мордред пристъпи по-близо до Галахад. — Нямаш. Но от време на време мога да ти позволявам да изказваш мнението си по някои незначителни подробности. Ако се държиш възпитано.

— Аз не се държа възпитано — сопна се тя.

— Колко приятно. — Той сякаш предвкусваше удоволствието. — Ще трябва да те науча. За мен ще е голяма чест.

— Няма да тръгна без нея, Мордред. — Ръката на Галахад търсеше нейната, скрита някъде в гънките на роклята й.

Мордред повдигна вежди.

— Всъщност не очаквах да го направиш. — Погледна към Теса и поклати глава. — Много жалко.