Виктория Александър - Вярвай

— Никога — тихо каза Галахад.

— Значи имаме твоя избор, както и този на дамата. Кое ще изберете, за мен няма значение. Откажи се от търсенето и двамата ще си тръгнете оттук, без никога повече да се връщате. Или я остави тук и тръгни без нея. Независимо дали тя наистина е толкова необходима за успеха ти, бих се обзаложил, че благородното чувство за чест, което толкова много цениш, ще вгорчи усилията ти да намериш Граал. Изоставянето на лейди Теса, за да осъществиш собствените си желания, ще почерни душата ти. И в двата случая победата е моя.

— Така изглежда.

— Не ме е грижа какво ще избереш. — Мордред сви рамене. — Интересува ме единствено да се провалиш в търсенето.

Галахад стисна зъби.

— Не е трудно да се сетя защо.

— Не, очевидно е дори. Не мога да позволя народът да се обедини около Граал. Няма да дам на баща си това предимство.

— Не можеш да победиш Артур.

— Наистина мога. С твоя помощ.

Галахад присви очи.

— Няма да получиш никаква помощ от мен. Мордред се изсмя.

— Помисли достатъчно, Галахад. Дадох ти две възможности. Има и трета. Мога просто да те убия веднага и пак да задържа дамата за себе си.

Галахад бе обзет от силен гняв. Гласът му звучеше равно и студено, в него отекваше заплаха, която дори и един глупак би разбрал.

— Кълна се във всички светии, Мордред, само ако я докоснеш, няма да се примиря, жив или мъртъв, докато не видя лицето ти, изкривено от болка.

— Добре казано. — Думите му бяха пропити от сарказъм. — И сега си толкова благороден, колкото беше като младеж. Няма да имаш никаква полза от това, но все пак прави впечатление. — Той пристъпи към отворената врата и тихо каза нещо на охраната в коридора. — Ще ти дам малко време, за да вземеш решение. Както и малко помощ. — Мордред кимна и затръшна вратата.

Беше жива. Облекчението пулсираше в цялото му тяло. Но за колко дълго?

Започна да крачи из стаята, опитвайки се да мисли. Не беше идвал тук повече от двайсет години. Но замъкът Ле Фей си имаше слаби места. Имаше тунели, скрити в тъмните недра на крепостта, които водеха към гората или към места вътре зад стените на крепостта. Идеални скривалища за малки момчета, които нямат какво да правят през зимните дни. И всички те водеха към свободата.

Дали още съществуваха? Ако беше така, дали Мордред знаеше за тях? Дори като дете той не се присъединяваше често към другите деца. Ако наистина знаеше за съществуването на подобни проходи, може би подробностите отдавна бяха изчезнали от ума му, заместени от амбициите му за короната и апетитите му за властта. В очите му сякаш гореше пламъчето на лудостта. А лудите никога не са толкова хитри, за колкото се смятаха. Поне се молеше да е така.

Ако не можеха да избягат, трябваше да приеме едно от предложенията на Мордред, макар да подозираше, че принцът няма да позволи нито той, нито Теса да си тръгнат живи. Това беше избор, който никому не би трябвало да се налага да прави — лоялността към краля и мечтата на живота му или спасението на жената, която обича.

Грешеше.

Тук въобще нямаше място за избор. Вратата се отвори рязко. В коридора отекнаха груби гласове. Теса пристъпи в стаята.

— Теса!

Главата й се вдигна рязко нагоре. Очите й се разшириха.

— Галахад!

И се отпусна в прегръдката му. Рицарят стисна зъби от облекчение и желание да я прегръща, да я докосва, да я целува, сякаш сега той беше този, който поставяше под съмнение това, което виждаха очите му. Не можеше да я прегърне достатъчно силно, не можеше и да я пусне.

— Галахад! — Тя се дръпна назад и погледът й потърси неговия. — Слава Богу! Добре ли си?

— Аз… — Той се загледа в лицето й, в подутата, посиняла буза. — Кой ти стори това?

— Няма значение.

Обзе го дива ярост.

— Кой го направи?

— Кой си мислиш? Принц Личност. Нашият любезен домакин.

Той нежно махна косата от бузата й.

— Ще го убия.

— Обикновено не съм привърженичка на насилието, но този път ще си затворя очите. Все пак и аз не му останах длъжна.

Той се усмихна.

— Съветите на добрите сестри?

Теса се ухили.

— Сестра Абигейл би се гордяла с мен.

— Аз също. — Той я пусна неохотно. — Имаме много да говорим, а се страхувам, че Мордред ще ни даде малко време.

— Без майтап. Този принц наистина е доста припрян. — Гласът й се снижи. — Мисля, че е смахнат. Нали се сещаш — луд. Побъркан.

— Съгласен съм с теб — поведението му намирисва на лудост.

Тя докосна внимателно бузата си и се намръщи.