Виктория Александър - Вярвай

— Е — погледна го очаквателно, — какъв е планът?

— Планът?

— Точно така. Как ще ни измъкнеш оттук?

— Теса. — Подбираше думите си внимателно. — Това не е точно план.

— Но все пак имаш план, нали?

— Това е… идея?

— Мен ли питаш?

Тя разтри ръцете си, сякаш й беше студено. А може и да й беше. Досега не бе забелязал, но роклята й беше друга и разкриваше доста от доста съблазнителните й прелести.

— Малко е, хм… — той махна с ръка и се намръщи — разголена, не мислиш ли?

Теса погледна надолу, после отново към него.

— Мордред ми я даде.

— Много е предизвикателна. Не ми харесва.

— Хубаво. — Тя се ухили. — Недей да сменяш темата. Какво ще правим?

Той наистина имаше идея, но не искаше да й дава напразни надежди.

— Не съм съвсем сигурен.

— Точно това исках да чуя. В такъв случай… — Тя си пое дълбоко въздух. — Мордред ми предложи сделка.

— Теса, аз…

— Не. — Тя вдигна ръка, за да го накара да замълчи. — Първо ме изслушай, а след това ще поговорим, но мисля, че нямаме много време, за да измислим нещо друго, и трябва да те предупредя… че вече съм решила.

Тя извърна поглед и започна да крачи из стаята, разтърсвайки ръце пред себе си в онзи странен свой навик.

— Мордред е разбрал за тази глупава работа на Мерлин. Че притежавам нещо, от което ти имаш нужда, и че не можеш да намериш Граал без мен.

— Откъде би могъл да научи подобно нещо?

— Нека просто приемем, че от замъка изтича информация. Няма значение, как е разбрал. Както и да е, каза ми, че ти можеш да тръгнеш, ако аз остана тук. Следователно…

Тя млъкна. Той искаше да каже нещо, но не можеше и само се взираше в нея. Тя се обърна към него. Погледите им се срещнаха. За Бога, тя е наистина голям инат.

— Ще остана.

Не можеше да прикрие страха в очите си. И смела при това. От нея би излязъл чудесен рицар.

— Тогава аз няма да тръгна.

— Трябва. — Гласът й трепереше.

— Не.

— Няма друг…

— Не, Теса. — Той поклати глава. — Мога да съм инат като тебе и няма да тръгна никъде сам.

— Сигурен ли си? Това е твоят шанс да продължиш търсенето си точно така, както си го замислял. Без мен.

— Без теб? — Той се усмихна. — Не мога да си представя да продължа търсенето, живота си, без теб. Все едно да ми изтръгнат сърцето.

Тя го гледа дълго, сякаш се страхуваше да му повярва. После въздъхна, или може би изхълца, и скри лицето си в ръце.

— Слава Богу. Толкова се страхувах. — Свали ръцете си и му се усмихна с треперещи устни. — Трябва да ти призная нещо. Аз съм една слабачка. Не притежавам никаква смелост. И наистина не искам да умра. Не така възнамерявах да прекарам лятната ваканция. Не искам да мисля как бих се чувствала с това хлъзгаво, гадно влечуго, нито какво възнамерява да прави с мен, преди да ме убие. Съвсем сигурна съм… хей! — Челото й се сбърчи замислено. — Каза ли нещо за сърцето си?

Едната му вежда подскочи нагоре.

— Времето не е подходящо да обсъждаме неща, свързани със сърцето ми.

— Може да е единствената възможност, която имаме — каза бавно тя. — Какво искаше да кажеш?

Погледът му се вкопчи в нейния. Надежда ли виждаше в очите й? Или тревога? Ами ако тя не споделяше чувствата му? Неговият свят беше толкова различен в сравнение с нейния, как би могъл да се осмели…?

— Галахад?

Той сви рамене и затаи дъх.

— Обичам те, Теса Сейнт Джеймс.

— Аз не… — Тя поклати невярващо глава. — Ами съпругата ти?

— Съпругата ми е отдавна мъртва.

— Но ти още я обичаш.

— Да. — Той кимна. — И винаги ще я обичам.

— Точно така си мислех и аз — каза тихо тя.

— Теса, сърцето и съзнанието ми се борят с това, откак за първи път осъзнах истината за чувствата си към теб. Заклел съм се да обичам Диндрейн вечно и наистина ще я обичам. — Той спря. Как можеше да й обясни? — Въпросът тук не е ти или тя. Любовта ми към теб не е по-малка от чувствата, които съм изпитвал към нея.

— Но тя е била съвършена.

— А ти не си. — Той се подсмихна лукаво. — Това е една от прелестите ти.

Теса сви безпомощно рамене.

— Не мога да се състезавам със съвършенството.

— Това не е състезание. Трудно е да се обясни. — Опитваше се да намери подходящите думи. — Диндрейн притежаваше сърцето ми. А ти, красива Теса, ти си сърцето ми. Сякаш не съм цялостен човек без теб.

— Не разбирам.

— И аз самият не го разбирам напълно. Знам, че бих дал живота си за Диндрейн, ако можех. Бих я защитавал със силата си, с меча си и с последния си дъх, но не бих искал да бъде до мен по време на беда. — Погледна я в очите. — А искам ти да си винаги до мен. Бих умрял, за да те спася, но ако не мога, бих умрял заедно с теб.