Виктория Александър - Вярвай

Очите му се присвиха.

— Мерлин?

— Нали се сещаш? Дълга брада? Синя роба? Танцови стъпки?

— Танцови стъпки?

— Сигурен знак за размътен мозък е повтарянето на думите. — Тя му се усмихна лукаво. — Смущението и глупостта не са едно и също нещо.

Той я гледа дълго, напрегнато. Челюстта му бе стисната тревожно. О, Господи, не е възможно в Средновековието да нямат чувство за хумор. Без никакво предупреждение той отметна глава назад и избухна в смях. Топъл, гръмък, сърдечен смях, който отекна в параклиса и в сърцето й.

— Не познавам никого, който така да отмята глава, когато се смее — промърмори под носа си Теса.

— Господи, жено. — Галахад изтри една сълза от ъгълчето на окото си. — Умна си, признавам.

— Благодаря. — Поне не я шляпна по гърба. Едно потупване от тези огромни ръце сигурно щеше да я изпрати в другия край на параклиса. Но смехът му беше заразителен и тя също се усмихна. — И аз така смятам.

— Значи познаваш съветника на краля?

— Срещали сме се.

Той се замисли.

— Може би си чирак на магьосника?

— Не съвсем. Очевидно съм тук, за да ми бъде даден урок.

— А, ученичка на мистичните изкуства, в такъв случай.

— Не, не съм. Изглежда, мистър Магьосник се е засегнал от начина, по който се отнася историята към крал Артур, и ме е избрал за нещо като пример. — Погледът й обходи параклиса. — Не че смятам, че това наистина се случва. Все още се надявам на кома.

Той я изгледа объркано.

— Кома?

Теса въздъхна уморено.

— Няма значение, Големи човече. Точно това сега няма никакво значение. Или всеки момент ще се събудя, или съм оплетена тук, докато Мерлин не реши друго. Намислил е да свърша една работа. Търсене, предполагам.

— Търсене? — Галахад се подсмихна. — За жена?

— Да. — Тя провлече сричката съвсем бавно. — Някакъв проблем?

— Проблем? Не, това не е проблем. — Той я изгледа снизходително. — Съвсем просто е. Търсенията и приключенията не са за дами. Това е работа за мъже, дори задължение, да се заемат с подобни неща. Една жена само би затруднила такова начинание, може би дори ще го изложи на опасност.

— В такъв случай… предполагам, че не би ти харесало да вземеш жена на подобно пътуване? — Тя го гледаше внимателно.

Галахад кръстоса ръце на гърдите си.

— Най-малкото би било глупаво. Само мъж с половин мозък би се съгласил на подобно нещо.

Какво ли щеше да направи, когато узнае плановете на Мерлин? Галахад не би имал шанс срещу магьосника. Всеки, който може да пътува през времето, със сигурност би могъл да прекърши волята на един средновековен мъж. Дори и той да е толкова силен, могъщ и упорит като този тук. Теса се ухили.

— Мисля, че е време ти и аз да изясним някои неща. И тъй като мистър Магьосник изчезна, аз ще трябва да ти ги кажа. Нали разбираш, ти тръгваш на път, а аз…

— Не, не, не е необходимо да му го казваш сега — чу зад себе си гласа на Мерлин.

Теса изпита огромно облекчение. Беше само предположение, но се бе досетила, че Мерлин не иска Галахад да разбира плановете му, поне засега. Бе подозирала също и че вълшебникът не е бил далеч. Опитът й да обясни на рицаря бе постигнал точно целта си. Теса се обърна и се усмихна мило.

— Мерлин, стари приятелю! Ти си точно човекът, когото исках да видя. Погрижи ли се за дреболиите, които трябваше да свършиш?

Мерлин се поклони.

— Да. И виждам, че вие двамата вече сте се запознали. Теса кимна към Галахад.

— Той ме помисли за момче.

Лицето на едрия мъж почервеня.

— Нормално беше да се заблудя. Косите на дамата са отрязани като на момче, а одеждите й са съвсем неподходящи за жена.

— Моля, моля. Аз не бих ги нарекла неподходящи. — Тя разпери ръце и погледна надолу. — Мисля, че този костюм изглежда доста добре.

Мерлин изсумтя.

— Едва ли.

— О, а ти си облечен съвсем по модата, а? — Теса го изгледа.

Мерлин погледна към робата си.

— Какво му има на облеклото ми?

— Хайде, Мерлин. — Теса обходи с поглед вълшебника от върха на острата му шапка до обувките му и отново го погледна в очите. — Нека си го кажем направо, приятелю. Тъмносиня коприна? Доста стереотипно, бих казала. Изглеждаш по-добре със сако.

— И на мен ми харесва — промърмори Мерлин. — И Армани…

— Всъщност — продължи Теса, знаейки, че всичко това няма нищо общо с дрехите — бих казала, че това, което си облякъл, няма никакъв стил. Виждала съм и по-добре облечени магьосници в детските книжки. Задната ми мисъл е, че това, което си облякъл, е… ами… банално…