Джефри Арчър - Ендшпил

Корнилиъс отвори вратата на библиотеката и пусна приятеля си да мине пред него, та да го държи под око и да види как ще реагира. Когато съгледа шахматната дъска с наредените по нея фигури, адвокатът, с непроницаемо лице, не реагира, само мина от другата страна на масичката, седна на обичайното си място и рече:

— Ако не ме лъже паметта, днес ти си с белите.

— Да, така е — отвърна домакинът, като се помъчи да прикрие раздразнението си. Премести пешката.

— Пак започваш с обичайния гамбит, както в доброто старо време. Май днес трябва да внимавам повечко.

Играха близо час, без да обелват и дума, накрая Корнилиъс не издържа.

— Не ти ли е поне малко любопитно как съм си върнал шаха? — попита той.

— Не — каза Франк, все така вторачен в шахматната дъска. — Изобщо не ми е любопитно.

— И защо, дърт сухар такъв?

— Защото вече знам — рече адвокатът и премести офицера в другия край на дъската.

— Че откъде знаеш? — изненада се приятелят му и отговори на неговия ход, като върна назад коня, за да предпази царя.

Франк се подсмихна.

— Забравяш, че и Хю ми е клиент — поясни и премести топа два квадрата вдясно.

Корнилиъс също се засмя.

— Само като си помисля, че брат ми нямаше да е принуден да си жертва акциите, ако знаеше колко всъщност струва шахът.

Върна царицата на мястото й.

— Да де, но той знаеше — вметна Франк, докато размишляваше върху последния ход на своя противник.

— Че откъде може да знае! Само ние с теб сме наясно с цената!

— Аз му казах — отговори простичко адвокатът.

— Хубава работа! Защо? — вторачи се Корнилиъс в най-добрия си приятел.

— Защото само по този начин можех да разбера дали Хю и Елизабет са комбина.

— Защо тогава той не купи шаха на сутрешния търг?

— Именно защото не искаше Елизабет да узнава какво е намислил. Щом разбра, че Тимоти също се надява да купи шаха, за да ти го върне, реши да пасува.

— Но можеше да продължи да наддава, след като момчето се отказа.

— Не, не можеше. Както сигурно помниш, се беше съгласил да наддава за масичката в стил „Луи XIV“, а тя беше последната вещ в търга.

— Елизабет не успя да купи стенния часовник, можеше преспокойно да наддава за масата.

— Елизабет не ми е клиентка — отвърна адвокатът и премести царицата. — Снаха ти така и не разбра колко струва шахът. Хвана се на въдицата: повярва ти, че цената му е има-няма стотина лири, затова и Хю прати секретарката си на разпродажбата следобед — да наддава, докато вземе шаха.

— Понякога не забелязваш очевидни неща, макар че ще ти избодат очите — каза Корнилиъс и премести топа пет квадрата напред.

— Съгласен съм — подсмихна се Франк и след като премести царицата, му взе топа. Погледна противника си и оповести: — Мат.

© Джефри Арчър

Jeffrey Archer

Сканиране, разпознаване и редакция: Abalone, 2009

Допълнителна редакция: Flior, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12271]

Последна редакция: 2009-06-21 13:50:00