Джефри Арчър - Синове на съдбата

— АБ отрицателна ли? — ахна тя невярващо.

— Ами да — потвърди Нат.

— Слава Богу! — възкликна Марта.

Рут побърза да влезе в интензивното отделение и след малко се върна заедно с Бен Ренуик.

— Приятно ми е, господин Картрайт — протегна той ръка. — Казвам се доктор Ренуик и съм…

— Старши консултант на болницата, знам ви по име — ръкува се с него другият мъж.

Хирургът кимна едва забележимо.

— Лаборантката чака да ви вземе кръв…

— Тогава да вървим — подкани Нат и съблече сакото.

— Но първо трябва да ви направим изследвания, за да проверим дали кръвта ви наистина съответства и дали не сте серопозитивен и не страдате от хепатит Б.

— Разбира се — съгласи се веднага той.

— За да спасим сенатор Давънпорт, ни трябват най-малко литър и половина кръв, господин Картрайт, ето защо трябва да подпишете в присъствието на адвокат клетвена декларация.

— Защо с адвокат? — учуди се другият мъж.

— Защото има вероятност да получите тежки усложнения, при всички положения ще се чувствате доста отпаднал, може дори да се наложи да ви оставим в болницата, за да ви даваме допълнително течности.

— А има ли вероятност през това време Флечър да си продължи предизборната кампания?

Трите жени се усмихнаха за пръв път от сутринта, а Ренуик побърза да поведе Нат към кабинета си. Обърна се, за Да каже нещо на Ани, но видя, че Су Лин вече я утешава.

— Ето че съм изправен пред нов проблем — призна си Ренуик, след като седна зад писалището и се зае да подрежда някакви книжа.

— Ще подпиша каквото трябва — повтори Нат.

— Не можете да подпишете онова, което ми се върти в главата — отвърна лекарят.

— И какво ви се върти?

— Вече не зная за кого от двамата да гласувам.

— Господин Картрайт даде литър и половина кръв, но пак прелива от енергия — сподели дежурната медицинска сестра, когато занесе медицинския му картон на доктор Ренуик.

— Дори и да е така — отвърна лекарят, докато разлистваше картона, — този литър и половина спаси живота на сенатор Давънпорт.

— Вярно си е — съгласи се жената, — но предупредих сенатора, че избори, не избори, няма да го изпишем още най-малко половин месец.

— Съмнявам се — рече Ренуик. — Мен ако питате, още в края на тази седмица Флечър ще се самоизпише.

— Вероятно сте прав, но как да го спра? — въздъхна медицинската сестра.

— Не можете — въздъхна лекарят и обърна папката върху бюрото си така, че жената да не вижда имената Натаниъл и Питър Картрайт, написани на машина в горния край. — Погрижете се да се срещна и с двамата възможно най-бързо.

След като сестрата затвори вратата, Бен Ренуик пак обърна папката и отново зачете листовете в нея. Вече цели три дни не мислеше за друго.

Когато вечерта си тръгна, заключи папката в личния си сейф. В края на краищата още няколко дни нямаше да променят нищо — онова, което лекарят смяташе да обсъди с двамата, бе пазено в дълбока тайна цели четирийсет и три години.

В четвъртък вечерта изписаха Нат от болница „Сейнт Патрик“, а колкото до Флечър, никой от персонала не си и представяше, че той ще прекара тук и края на седмицата, макар че майка му се опитваше да го убеди някак да не се товари излишно. Той й напомни, че до изборите остава някакъв си половин месец.

През най-дългата седмица в живота си Бен Ренуик продължи да се бори със съвестта си, точно както вероятно и доктор Гринуд преди четирийсет и три години, Ренуик обаче бе стигнал до друго заключение: смяташе, че може да направи само едно — да каже истината.

Двамата съперници се разбраха да се срещнат в шест сутринта във вторник в кабинета на доктор Ренуик. Това бе единственият свободен час, който и двамата имаха преди деня на изборите.

Пръв пристигна Нат, който в седем трябваше да отиде на предизборен митинг в Уотърбъри и освен това се надяваше, ако остане време, да вмести и две-три срещи с хора, които се прибират с влака в предградията.

Флечър нахълта в кабинета на доктор Ренуик в шест без две минути, подразнен, че Нат го е изпреварил.

— Само да ми свалят гипса, и ще видиш ти! Ще те изритам по задника — закани се той.

— Бива ли да говориш така пред доктор Ренуик, все пак човекът направи доста за теб — подсмихна се другият мъж.

— Да, да, направил е! — възкликна Флечър. — Напомпа ме с твоята кръв, сега съм половината от онова, което бях.

— На друг ги разправяй тия! — възкликна Нат. — Сега си онова, което си бил, умножено по две, но пак си половината от онова, което съм аз.