Джефри Арчър - Синове на съдбата

— Наистина не се знае — отговори другият мъж. — Но едно е сигурно.

— Какво? — попита Флечър.

— Въпреки всичко аз ще бъда следващият губернатор на Кънектикът.

— Откъде си толкова сигурен? — възкликна вторият мъж.

— Още от самото начало, та до ден днешен те водя по време. Така де, дошъл съм на бял свят с цели шест минути преди теб.

— Малко изоставане, което съм наваксал още през първия час.

— Деца, деца! — повтори доктор Ренуик. И двамата мъже се засмяха, а лекарят затвори папката пред себе си. — Значи се споразумяхме: всички доказателства, че имате кръвна връзка, трябва да бъдат унищожени и никой от нас няма да отваря никога дума за тях.

— Да, споразумяхме се — отсече без колебание Флечър.

— Да, споразумяхме се и никога няма да отваряме дума за тях — повтори Нат.

Двамата загледаха как доктор Ренуик отваря папката и вади най-напред акта за раждане. След това го сложи в машината за рязане на хартия. Всички загледаха мълком как доказателствата изчезват едно по едно. Актът за раждане бе последван от трите страници на писмото от единайсети май 1949 година, подписано от доктор Гринуд, както и от различни издадени от болницата удостоверения и справки, всички с дата 1949 година. Накрая остана само празната папка.

Отгоре на машина бяха написани имената Натаниъл и Питър Картрайт. Лекарят я разкъса на четири парчета и пъхна и това последно доказателство между настървените зъби на машината.

Флечър стана нерешително и се извърна, за да стисне ръката на брат си.

— Ще се видим в резиденцията на губернатора.

— О, не се и съмнявам — възкликна Нат и го прегърна. — Първото, което ще се разпоредя, е да направят рампа за инвалидни колички, та да ми идваш по-често на гости.

— Е, трябва да тръгвам — рече Флечър и се извърна да се ръкува и с доктор Ренуик. — Имам избори за печелене.

Закуцука към вратата, искаше да изпревари брат си, но Нат изтича и му я отвори.

— Възпитаван съм да отварям вратите на жени, на възрастни хора и на инвалиди — вметна той.

— Сега можеш да прибавиш към списъка и бъдещи губернатори — подметна Флечър и продължи нататък.

— Чете ли доклада ми за помощите, които предлагам да се отпускат на инвалидите? — попита Нат, след като го настигна.

— Не — отвърна брат му. — Нямам време за неприложими хрумвания, които никога няма да се превърнат в закон.

— Знаеш ли, съжалявам само за едно — рече Нат, след като останаха сами в коридора и доктор Ренуик вече не ги чуваше.

— Я да видим дали ще се досетя — отвърна Флечър — очакваше поредната шегичка.

— Жалко, че не сме израсли заедно, щеше да бъде страхотно.

Доктор Ренуик се оказа прав в предвиждането си. В края на седмицата сенатор Давънпорт вече се беше самоизписал от болницата и след две седмици никой не можеше да повярва, че преди някакъв си месец е бил на косъм от смъртта.

Няколко дни преди изборите Клинтън поведе още повече в проучванията на общественото мнение, а Перо продължи да краде от поддръжниците на Буш. И Нат, и Флечър пак обикаляха надлъж и шир щата в темпо, на каквото би завидял и бегач, участвал в Олимпийски игри. И двамата не се плашеха от открити дебати и не се наложи да ги убеждават дълго — приеха веднага, когато един от местните телевизионни канали ги покани да участват заедно в три поредни предавания.

Всички бяха единодушни, че по време на първата схватка Флечър се е представил по-добре, впечатление, потвърдено и от социологическите проучвания, според които той за пръв път излезе с едни гърди напред. Нат веднага намали пътуванията и започна да прекарва по доста часове в импровизирано телевизионно студио, където тренираше на сухо с хора от предизборния си щаб. И бе възнаграден за усилията: дори местните демократи признаха, че е спечелил втория рунд, а според проучванията отново бе дръпнал напред.

Сега всичко зависеше от последните телевизионни дебати и двамата се постараха да не допускат грешки до такава степен, че предаването мина много скучно. И двамата не се разочароваха, когато научиха, че по друг канал са давали мач от първенството по американски футбол, гледан от два пъти повече зрители. Според проучванията, излезли на другия ден, и двамата кандидати събираха по четирийсет и шест процента от гласоподавателите, а осем на сто още се колебаеха.

— Къде са дремели последната половин година? — учуди се Флечър, вторачен в цифрата осем на сто.

— Е, не всички са запалени по политиката като теб — подметна на закуска Ани.