Джефри Арчър - Синове на съдбата

Оказа се, че почивка няма да има за никого.

Веднага щом се качи в автомобила, Нат пусна радиото. От първите прогнозни резултати след приключването на изборния ден се виждаше, че през януари в Белия дом ще влезе Бил Клинтън и още преди полунощ президентът Буш ще се види принуден да признае поражението си. Цял живот служба в полза на обществото, една година предизборна кампания, един ден гласуване, и политическата ти кариера се превръща в бележка под линия в историята.

— Това е то демокрацията — щеше да отбележи малко по-късно с тъга президентът Буш.

Според други проучвания в национален мащаб демократите не само щяха да влязат в Белия дом, но и щяха да имат мнозинство и в Сената, и в Конгреса. Дан Радър, водещ в Си Би Ес, обяви, че предварителните резултати за много от секциите се колебаят в рамките на един-два процента.

— Така например кандидатите за губернатор на щат Кънектикът са събрали почти равен брой гласове и е трудно да се предвиди кой всъщност е победител. Сега обаче нека чуем нашия кореспондент, който се намира в Литъл Рок, пред дома на губернатора Клинтън.

Нат изключи радиото — малкият кортеж от три автомобила бе спрял пред къщата му. Пресрещнаха го две телевизионни камери, радиорепортер и неколцина репортери — колко различно беше тук в сравнение с Арканзас, където над сто телевизионни камери и безброй радио- и телевизионни журналисти очакваха да чуят първите думи на бъдещия президент! Том стоеше пред входната врата.

— Вече знам — рече Нат, докато подминаваше репортерите и влизаше в къщата. — Събрали сме почти еднакъв брой гласове. Кога все пак ще научим някакви резултати, които се основават не на социологически проучвания, а на истински гласове?

— До час ще имаме първите протоколи — отвърна Том — и ако те са от Бристъл, там обикновено гласуват за демократите.

— Но дали това ще бъде достатъчно? — попита Нат, докато двамата вървяха към кухнята, където завариха Су Лин залепена за телевизора.

Откъм печката миришеше на загоряло.

Флечър застана пред телевизора и загледа как Клинтън маха на насъбралите се от балкона на къщата си в Арканзас. Същевременно се опита да чуе какво му докладва Джими. Когато на конгреса на Демократическата партия в Ню Йорк се бе запознал с губернатора на Арканзас, Флечър не му беше обърнал никакво внимание. Само като си помисли човек, че преди някаква си година, непосредствено след победата на Щатите във войната в Персийския залив, Буш се е радвал на рейтинг, какъвто историята не помнеше!

— Клинтън може и да не е обявен още за победител — отбеляза Флечър, — но Буш със сигурност е загубил.

Взря се в Бил и Хилари, които се прегръщаха, и в дванайсетгодишната им дъщеря, която стоеше объркана до тях. Сети се за Луси и за аборта, който е правила наскоро, и си даде сметка, че ако се е кандидатирал за президент, новината е щяла да се мъдри по първите страници на всички вестници. Как ли Челси щеше да се справи с такова напрежение?

В стаята като хала нахълта Луси.

— Ние с мама сме ти сготвили всичките ти любими ястия, защото през следващите години не те чака нищо друго освен светски прояви. — Той се усмихна, развеселен от младежката й жизненост и разпаленост. — Свинско със зеле, спагети по болонски, а ако до полунощ се разбере, че си победил, и крем брюле.

— Но нека да не е всичко наведнъж — примоли се баща й, после се обърна към Джими, който почти не се беше откачал от телефона, и го попита: — Кога очакваш първите резултати?

— Всеки момент — отвърна другият мъж. — Бристълчани се гордеят, че ги обявяват винаги първи — ако там имаме три-четири процента преднина, значи можем да се надяваме на победа.

— А ако преднината е под три процента?

— Зле ни се пише — отвърна Джими.

Нат си погледна часовника. В Хартфорд бе девет и нещо вечерта, но от образа върху телевизионния екран се виждаше, че избирателите в Калифорния още се стичат към урните. Върху екрана блесна надпис „ПОСЛЕДНИ НОВИНИ“. Ен Би Си бе първият канал, обявил, че новият президент на Съединените щати се казва Клинтън. Вече бяха лепнали на Джордж Буш доста жестокия епитет „човекът, който се задържа само един мандат“.

Телефоните в дъното не млъкваха, надпреварваха се да звънят и Том се опитваше да вдигне всички едновременно. Подаваше слушалката на Нат, ако решеше, че той трябва да разговаря лично с позвънилия, ако ли не, повтаряше:

— В момента е зает, но ви благодаря, че се обадихте. Ще му предам.