Джефри Арчър - Синове на съдбата

Луси също кимна.

Флечър нае хеликоптер, а Нат — малкия самолет на банката, та през последната седмица да обиколят още веднъж щата: колебаещите се бяха намалели на шест на сто, преотстъпвайки по един процент на всеки от съперниците. В края на седмицата и двамата се чудеха дали е останал търговски център, завод, железопътна гара, кметство, болница и дори улица, които да не са посетили, и двамата се съгласиха, че в крайна сметка всичко ще се реши от организацията на предизборните щабове. Щеше да победи онзи, чийто щаб работеше по-добре, като смазана машина. Съзнаваха го най-вече Том и Джими, но и двамата не се сещаха да са пропуснали нещо и единственото, което им оставаше, бе да умуват дали нещо няма да се обърка в последния момент.

За Нат изборният ден се превърна в размазано петно от летища и главни улици: преди осем часа вечерта, когато избирателните секции щяха да затворят, той се постара да посети всяко селище с писта. Още щом самолетът кацнеше, Нат се мяташе на втората кола в кортежа и отпрашваше със сто километра в час, докато навлезеше в очертанията на града, където подкарваше с двайсетина километра и махаше на всекиго, проявил и най-слаб интерес. Накрая излизаше на главната улица, където пъплеше с автомобила като костенурка, после на връщане всичко се повтаряше, но в обратен ред: Нат подкарваше шеметно към летището, за да поеме със самолета към следващия град.

Последната сутрин преди изборите Флечър прекара в Хартфорд, където се постара да мобилизира заклетите си привърженици, после се отправи към районите с най-много демократи. По-късно същата вечер коментаторите дори се впуснаха да обсъждат кой е оползотворил най-пълноценно последните няколко часа. И двамата се приземиха на летище „Брейнард“ в Хартфорд броени минути след края на изборния ден.

При такива обстоятелства кандидатите обикновено правят всичко възможно, за да не се срещат, този път обаче, когато слязоха от самолета и хеликоптера, двата предизборни щаба тръгнаха право един към друг.

— Сенаторе! — подвикна Нат. — Утре рано сутринта трябва да се видим на всяка цена, защото има доста поправки, които искам да внесеш, преди да подпиша проектозакона ти за просветата.

— Утре по това време проектозаконът вече ще бъде закон отсече Флечър. — Първото, което ще направя като губернатор, е да подпиша именно него.

Двамата забелязаха, че най-близките им сътрудници са поизостанали и те могат да си поприказват спокойно — шегичките ставаха безпредметни, ако наоколо нямаше публика, пред която да ги разиграват.

— Как е Луси? — поинтересува се Нат. — Дано сте решили онзи проблем.

— А ти откъде разбра? — учуди се Флечър.

— Още преди половин месец един от моите е надушил отнякъде. Дадох му да разбере, че ако отново повдигне темата, ще изхвърчи на мига от екипа ми.

— Признателен съм ти — рече другият мъж. — Още не съм казал на Ани. — Той замълча. — Луси погостува няколко дни на Логан Фицджералд в Ню Йорк, после се прибра, за да ме придружава по време на предизборната обиколка.

— Жалко, че за разлика от всички останали чичовци съм бил лишен от възможността да я гледам как расте. Много исках да имам дъщеря.

— Луси е готова да ме замени за теб — уточни Флечър. — Дори се видях принуден да й давам повечко джобни пари, само и само да не ми натяква непрекъснато колко готин си бил.

— Не съм ти казвал, но след като обезвреди онзи тип с пистолета, който бе взел за заложници децата от класа на госпожица Хъдсън в началното училище на Хартфорд, Люк закачи над леглото си твоя снимка и до края не я махна. Предай много поздрави на милата ми племенница.

— На всяка цена. Но отсега да знаеш — ако спечелиш изборите, тя възнамерява да се запише да следва чак догодина и да дойде при теб като стажантка. Виж, уточни, че ако родният й баща станел губернатор, хич да не разчитал на нея.

— Изгарям от нетърпение да дойде в екипа ми — каза Нат точно когато ги настигна един от сътрудниците му, който подметна, че нямало да бъде зле да побързат.

Флечър се усмихна.

— Какво предлагаш да правим довечера?

— Ако до полунощ се окаже, че единият има голяма преднина, другият ще му звънне и ще му честити.

— Съгласен съм — рече Флечър. — Знаеш ми номера вкъщи.

— Ще чакам да ми звъннеш, сенаторе — каза Нат.

Пред летището двамата си стиснаха ръце и поеха с автомобилите в различни посоки.

Докато пътуваха към домовете си, ги придружаваха полицаи, получили недвусмислена заповед: ако вашият човек победи на изборите, вие вече охранявате губернатора. Ако загуби, имате два дни почивка.