Джефри Арчър - Синове на съдбата

— Това вероятно важи за повечето родители — погледна той жена си, — включително и за майка ти, която е пожертвала всичко заради теб и не заслужава такова жестоко отношение.

— Ти за майка ми не се притеснявай — каза Су Лин, отърсила се от мрачното настроение. — Вчера се отбих да я видя и какво заварих: цяла тумба похотливи дядковци, донесли за чистене мръсните си дрехи с надеждата, че на горния етаж мама има салон за масажи.

Нат прихна.

— А само като си помисля, че толкова години го държахме в тайна! И през ум не ми е минавало, че ще дойде ден, когато ще се смея на това.

— Мама твърди, че ако си станел губернатор, щяла да отвори верига от ателиета за химическо чистене из целия щат. Рекламата щяла да гласи: „Перем кирливи ризи всякакви пред очите на всички.“

— Знаех си аз, че има някаква неотложна причина, заради която трябва на всяка цена да стана губернатор — подметна Нат, докато ставаше от масата.

— Кого ще ощастливиш днес с компанията си? — попита жена му.

— Достопочтените граждани на Ню Канаан — отвърна той.

— Кога ще се прибереш?

— Вероятно малко след полунощ.

— Събуди ме.

— Здравей, Луси — поздрави Джими, след като влезе в кабинета на баща й. — Нашият герой тук ли е?

— Да — потвърди момичето и стана от стола.

Джими я изпроводи с поглед, докато излизаше от стаята. Дали наистина плачеше, или само му се беше сторило? Флечър изчака дъщеря му да затвори вратата.

— Добро утро, Джими — поздрави го, след което изтика настрани вестника, откъдето го гледаше Ребека.

— Как мислиш, дали ще я задържат? — поинтересува се приятелят му.

Флечър отново сведе поглед към снимката на Ребека във вестника.

— Според мен нямат друг избор, но ако бях съдебен заседател, щях да я оправдая, защото разказът й ми се стори напълно правдоподобен.

— Така си е, ала ти за разлика от другите съдебни заседатели знаеш на какво бе способен Елиот.

— Чувам го как подвиква: „Щом ти не искаш, нямам друг избор, налага се да застрелям теб, хич не си въобразявай, че няма да го направя.“

— Дали щеше да останеш в адвокатска кантора „Алегзандър, Дюпон и Бел,“ ако Елиот не беше постъпил в нея?

— Какво да се прави, поредната приумица на съдбата — отвърна Флечър така, сякаш мислите му бяха другаде. — Е, какво си ми приготвил?

— Ще прекараме деня в Медисън.

— Нима Медисън заслужава цял ден? Нали е разположен в една от цитаделите на републиканците? — учуди се Флечър.

— Точно затова искам да го отметнем още сега, когато до края на предизборната кампания има доста седмици — обясни Джими, — макар че по ирония на съдбата резултатите от гласуването там никога не са влияели съществено.

— Резултатите са си резултати — наблегна Флечър.

— В този случай не е точно така — възрази другият мъж, — днес целият щат гласува по електронен път, а единственото изключение е тъкмо Медисън. Това е един от последните избирателни райони в страната, където и досега предпочитат да отбелязват за кого са гласували с молив.

— От това гласовете не стават по-малко действителни — напомни Флечър.

— Така е, досега обаче тези гласове не са влияели съществено върху резултата, защото тамошната избирателна комисия започва да ги брои на сутринта, когато резултатите от изборите като цяло вече се знаят. Доста смешно звучи, но това е една от традициите, които благочестивите еснафи в Медисън не желаят да жертват върху олтара на съвременните технологии.

— И въпреки това ти държиш да стоя там чак до вечерта?

— Да, защото ако разликата между двамата кандидати падне под пет хиляди гласа, Медисън най-неочаквано ще се превърне в най-важния град в щата.

— Нима според теб е възможно разликата да е толкова малка? Според проучванията на общественото мнение Буш продължава да води с рекордна преднина.

— Не бързай със заключенията: Клинтън от ден на ден намалява тази преднина и не се знае кой накрая ще влезе в Белия дом и кой ще стане губернатор.

Флечър не каза нищо.

— Тая сутрин ми се виждаш угрижен — отбеляза Джими. — Тревожи ли те нещо, искаш ли да го обсъдим?

— Както е тръгнало, Нат ще победи с огромна преднина — рече Джулия иззад сутрешния вестник.

— Един министър-председател на Великобритания е казал навремето, че „в политиката една седмица е много време“, а докато бъде пусната първата бюлетина, ни остават доста седмици — напомни Том на жена си.

— Ако Нат стане губернатор, ще ти се наложи да се върнеш във „Феърчайлд“. След всичко, което преживяхте заедно, сигурно ще умреш от скука в банката.