Дъглас Адамс - Животът, Вселената и всичко останало

Той тръгна към една зелена вита стълба от ковано желязо, поставена неизвестно защо в средата на помещението, и започна да се изкачва по нея. Артър намръщено го последва.

Форд намусено пусна ПЪТЕВОДИТЕЛЯ обратно в чантата си.

— Моят доктор казва, че имам смущения във функциите на жлезата ми за обществен дълг и природна недостатъчност на морални клетки — си промърмори той, — и следователно съм извинен от участие във спасяването на Вселената.

Въпреки това той се заклатушка по стълбите след тях.

Това, което намериха горе, беше толкова глупаво, или поне приличаше на такова, че Форд разтърси глава, зарови лице в ръцете си и се отпусна до една саксия, която се разби в стената.

— Централната изчислителна зала — каза необезпокоено Слартибартфаст, — тук се извършва всяко изчисление, засягащо по какъвто и да е начин кораба. Да, знам на какво прилича, но всъщност това е сложна четириизмерна топографска карта на серии от много сложни математически функции.

— Прилича ми на шега — каза Артър.

— Знам на какво ти прилича — каза Слартибартфаст и влезе вътре. Когато и Артър направи същото, внезапно нещо неопределено му проблесна какво може да значи всичко това, но отказа да го повярва. Невъзможно е Вселената да работи така, помисли той, невъзможно. Това, си помисли той, би било толкова абсурдно, колкото… той прекъсна тази линия на мислите си. Повече от реално абсурдните неща, за които той можеше да се сети, вече се бяха случили.

И това беше едно от тях.

Това беше голям стъклен сандък, или кутия — всъщност беше стая.

В нея имаше маса, една дълга маса. Около нея имаше около дузина дървени столове. На нея имаше покривка за маса — мръсна червено-бяла карирана покривка за маса, изпъстрена със случайни дупки от цигари, всяка от тях навярно разположена на точно изчислена математическа позиция.

Върху покривката имаше полуизядени италиански ястия, оградени с полуизядени франзели и наполовина изпити чаши с вино, с които апатично си играеха някакви роботи.

Всичко това беше напълно изкуствено. Клиентите-роботи бяха обслужвани от робот-келнер, робот-виночерпец и робот-метрд’отел. Мебелите бяха изкуствени, покривката за маса беше изкуствена, и всяко отделно късче храна беше напълно способно да покаже всичките си механични характеристики.

И всичко това заедно участвуваше в малък танц — сложен процес, включващ манипулации с менюто, сметки, портфейли, чекови книжки, кредитни карти, часовници, химикалки и книжни салфетки, като всичко това като че ли беше на ръба на насилието, но никога не отиваше по-нататък.

Слартибартфаст влезе вътре, и после стана ясно, че може да прекара остатъка от деня лениво бъбрейки с метр д’отела, докато един от клиентите-роботи, едно авторори, запълзя бавно под масата, споменавайки за нещо, което възнамерява да направи на някакво момче върху някакво момиче.

Сларибартфаст се стовари на мястото, което току-що се беше освободило, и хвърли присвит поглед на менюто. Скоростта на процеса около масата като че ли някак си незабележимо се ускоряваше. Оборваха се аргументи, хора се опитваха да доказват разни неща на салфетки. Те си махаха страховито едни на други и се опитваха да изпитват парчета пиле. Ръката на келнера започна да се движи по сметката много по-бързо, отколкото човешка ръка можеше да се справи, и после още по-бързо от това, което човешкото око можеше да следва. Стъпките се ускориха. Скоро необичайно и настойчиво спокойствие се възцари над групата и секунди по-късно като че ли моментът на консенсус беше внезапно достигнат. Нова вибрация разтърси кораба.

Слартибартфаст излезе от стъклената стая.

— Бистроматика — каза той. — Най-могъщата изчислителна сила, позната на паранауката. Елате в Залата за Информационни илюзии.

Той се понесе напред и ги остави объркани.

Бистроматичният двигател е чудесен нов метод за пресичане на безкрайните междузвездни разстояния, без всички тези опасни мръсотии с Невероятностния фактор.

Бистроматиката сама по себе си е просто революционно нов начин на разбиране на същността на числата. Също както Айнщайн е забелязал, че времето не е абсолютно, а зависи от движението на наблюдателя в пространството, и пространството не е абсолютно, а зависи от движението на наблюдателя във времето, то сега се знае, че числата не са абсолютни, а зависят от движението на наблюдателя из ресторантите.

Първото неабсолютно число е броя на хората, които са си запазили маси. То ще се променя от първите телефонни обаждания в ресторанта, после без взаимна връзка ще нарасне до броя на хората, които всъщност ще дойдат, или до броя на хората, които ще се присъединят след това, идвайки след края на представлението / мача / партито / купона, или до броя на хората, които ще си отидат, когато видят кой още идва.