Дъглас Адамс - Животът, Вселената и всичко останало

Марвин си креташе.

— Мисля, че имаш нещо наум — каза дюшекът подпляскващо.

— Повече, отколкото вероятно можеш да си представиш — каза Марвин. — Способностите на умствения ми капацитет са безгранични, също както са безгранични космическите простори. Освен, разбира се, способността ми да се радвам.

Той лека-полека си обикаляше.

— Обемът на способността ми да се радвам — прибави той, — е равен на обема на въздуха, който остава над клечките в кибритена кутийка.

Дюшекът гълброкна. Това е шум, издаван от жив блатообитаващ дюшек, който е дълбоко покъртен от историята за нечия лична трагедия, която току-що е чул. Думата също така, според Ултрапълния Максимегалонски Речник на Всеки Език, Съществувал Някога, може да означава „шум, издаден от Господаря Възвишен Санвалвуаг от Холлоп, когато открил, че втора поредна година забравя за рождения ден на жена си“. Но тъй като е съществувал само един Господар Възвишен Санвалвуаг от Холлоп и той никога не се оженил, думата се употребява само в отрицателен или спекулативен смисъл, и има още едно вечно надигащо се мнение, което гласи, че Ултрапълният Максимегалонски Речник не заслужава кервана от камиони, които са необходими за превозването на микросбитото му издание до потребителя. Странно, но в Речникът не се споменава думата „подпляскващо“, което означава „по образец на някой, който подплясква“

Дюшекът гълброкна отново.

— Усещам дълбока отпадналост в диодите ти — издклаза се то (за значението на думата „издклазвам се“ си купете екземпляр от Блатен Разговорник за Скорншелъс Зета" от някоя оцеляла книжарница, или алтернативно си купете Ултрапълния Максимегалонски речник, като Университета, който го притежава сега, ще бъде много радостен да се отърве от него и да си освободи още малко място за паркиране), — и това ме опечелява. Трябва да приличаш повече на дюшек. Живеем си спокойно в блатото, където доволно гълброкаме и си издклазваме, и гледаме на влагата по честен подпляскващ начин. Някои от нас ги убиват, но всички се казваме Зем, така че никога не знаем кои точно и гълброкането поддържа минимален брой. Защо ходиш в кръг?

— Защото кракът ми е повреден — каза простичко Марвин.

— Мисля — каза дюшекът, хвърляйки му един състрадателен поглед, — че това е много лош крак.

— Прав си — каза Марвин, — така си е.

— Вуун — каза дюшекът.

— Очаквах това — каза Марвин, — както и очаквам, че ще намериш за забавна идеята за робот с изкуствен крак. Трябва да кажеш на приятелите си Зем и Зем, когато ги видиш — те ще се смеят на това, доколкото ги познавам, а разбира се не ги познавам — освен в общи линии, тий като познавам всички органични форми на живот, което е много по-хубаво, отколкото бих искал. Ха, та моят живот не е нищо повече от корпус на червячна предавка.

Той отново се заклатушка в кръг около тънкия си стоманен клечкоподобен крак, който се въртеше в калта, но от друга страна изглеждаше повреден.

— Но защо само се въртиш в кръг? — попита дюшекът.

— Само заради същността — каза Марвин, като продължаваше да се върти.

— Повярвай, че си направил нещо, скъпи приятелю — изгълголи дюшекът, — повярвай, че трябва да престанеш.

— Само още милион години — каза Марвин, — само още един бърз милион години. После може да тръгна на другата посока. Само за разнообразие, нали разбираш.

Дюшекът можеше да почувствува дълбоко в най-вътрешните си джобове, че роботът искрено желае да бъде попитан от колко време се влачи с такива безсмислени и безплодни усилия, и с друго тихо изгълголване го попита.

— О, само едно-запетайка-пет-милиона отметка, само толкова — каза Марвин въодушевено. — Попитай ме дали съм се отегчил, хаиде, попитай ме.

Дюшекът го попита.

Марвин не обърна внимание на въпроса, а просто продължи, като наблягаше на всяка дума.

— Веднъж държах реч — каза той внезапно и явно несвързано. — Може да ме попиташ защо пропуснах да ти кажа пред кого, но това е защото мозъкът ми работи феноменално бързо и съм приблизително около тридесет билиона пъти по-интелигентен от теб. Нека да ти дам пример. Измисли си едно число, произволно число.

— Хм, пет — каза дюшекът.

— Не е вярно — каза Марвин, — виждаш ли?

Дюшекът беше много впечатлен от това и разбра, че се намира в присъствието на не незабележим мозък. То се изпротегна в цялата си дължина, предизвиквайки малки ромолящи вълнички в своя плитък, покрит с едноклетъчни водорасли басейн.

Той гупна.