Дъглас Адамс - Животът, Вселената и всичко останало

Прекарвайки почти цялата година в размотаване около планината с много Лукс-О-Радиолампи, Рефракто-Изпарители и Спектро-Магистрални-О-Матици, той накрая разбра, точно когато му оставаха девет часа, че не може да се справи с това.

Така че той и неговите приятели, и приятелите на неговите приятели, и приятелите на приятелите на неговите приятели, и няколко по-малко добри техни приятели, които случайно имаха огромна компания за междузвезден превоз, се хвърлиха в това, което сега мъдро е разглеждано като най-усилената работа за една нощ в историята, и достатъчно ясно е, че на другия ден Маграмал не беше повече видима. Ефрафакс изгуби баса, а следователно и живота си, просто защото няколко педантично настроени общински съветници забелязаха, че: (а) когато се мотаеш по мястото, което трябва да бъде Маграмал, не се препъваш и не си разбиваш носа в нищо, и (б) съществува една подозрителна луна в повече.

ПНД-полето е много по-просто и по-ефективно, и нещо повече — може да бъде захранвано в продължение на сто години от обикновена батерийка от джобно фенерче. Това е, защото то зависи от естественото благоразположение на човек да не вижда неща, които не вижда, не очаква, или не може да обясни. Ако Ефрафакс просто беше боядисал планината розова и беше издигнал евтино и просто ПНД-поле около нея, хората просто щяха да минават до нея, около нея и дори през нея и просто нямаше да забелязват, че нещата са там.

А точно това се беше случило с кораба на Слартибартфаст. Не беше розов, но ако беше, това щеше да бъде най-малкият от проблемите с виждането му, и хората тъй или иначе нямаше да го забелязват.

Най-необичайното нещо за него беше, че той само частично приличаше на космически кораб с насочващи се кормилни ракетни двигатели и спасителни люкове, а много приличаше на малко недовършено италианско бистро.

Форд и Артър се втренчиха в него с учудване и дълбоко засегнати възприятия.

— Да, знам — каза Слартибартфаст, бързайки към тях в този момент и останал без дъх, продължи — но имам причина. Хайде, да тръгваме. Древният кошмар започва отново. Съдбата ни изправя срещу него. Трябва веднага да тръгнем.

— Представям си, за някъде слънчево — каза Форд.

Форд и Артър последваха Слартибартфаст в кораба и бяха много смутени от това, което видяха в нега, така че изобщо не възприеха това, което се случи отвън.

Един космически кораб, по-различен от предишния, загладен и сребрист, се спусна от небето и кацна на игрището тихо и безшумно, дългите му опори се разгънаха с леки технологични балетни движения.

Приземи се леко. Една къса рампа се разгъна отвътре. Висока сивозелена фигура излезе бързо навън и се приближи към малка групичка хора, които бяха събрани в центъра на игрището и носеха белезите на скорошното странни клане. Съществото разбута хората със спокоен, премълчаван авторитет, и накрая стигна до един мъж, лежащ в отчайваща локва кръв, явно вече отвъд способностите на всяка земна медицина, дишайки и кашляйки за последно. Съществото коленичи спокойно до него.

— Артър Филип Деодет? — попита то.

Човекът кимна немощно, с ужасно объркване в очите.

— Ти си недобро глупаво нищо — прошепна съществото. Мисля, че трябваше да го узнаеш, преди да си отидеш.

Втори важен факт от Галктическата история:

(Извлечение от Звездната Книга на Ежедневно Споменаваното за популярната Галактическа История)

Откакто е възникнала Галактиката, велики цивилизации са преуспявали и са западали, преуспявали са и са западали толкова често, че е доста разпространена мисълта, че животът в Галактиката трябва да е:

(а) нещо подобно на морска болест — пространствена болест, темпорална болест, историческа болест, или нещо от този сорт, и

(б) глупав.

На Артър му се стори, че цялото небе внезапно се отдръпна и ги пропусна през себе си.

Стори му се, че атомите от мозъка му и атомите от космоса се втурнаха едни през други.

Стори му се, че беше издухан от вятъра на Вселената, и че вятърът беше той.

Стори му се, че беше една от мислите на Вселената, и че Вселената беше една от неговите мисли.

На хората, намиращи се на игрището за крикет Лорд’с им се стори, че още един Севернолондонски ресторант се беше издигнал, както те често обичаха да правят, и че това е Проблем на Някой Друг.

— Какво става? — попита Артър с явно страхопочитание.

— Излетяхме — каза Слартибартфаст.

Артър сепнато се излегна неподвижно в антиускорителната кушетка. Не беше сигурен дали е хванал космическа болест или е станал религиозен.