Дъглас Адамс - Животът, Вселената и всичко останало

— Хей — каза Артър, — май че нещо става.

— Влизай в кораба — изкрещя Форд. — Не искам да знам, не искам да гледам, не искам да слушам — извика той, като побягна. — Това не е моята планета и не съм тук по собствено желание, не искам да се замесвам, само ме изведи оттук и ме заведи на парти с хора, на които мога да разчитам.

Дим и пламъци обгърнаха игрището.

— Да, явно специалната бригада не е във форма днес… весело изгугука едно радио само на себе си.

— Това, от което се нуждая — изкрещя Форд, допълвайки предишните си забележки, — е силно питие и мощна група. — Той продължаваше да бяга, спря само за момент, колкото да сграбчи ръката на Артър и да го повлече след себе си. Артър беше приел нормалната си за критични състояния поза, което означаваше да стои с отворена уста и да пропуска всичко около себе си.

— Те играят крикет — промърмори Артър, кретайки след Форд. — Кълна се, че те играят крикет. Не знам защо го правят, но го правят. Те не само убиват хората, те ги вдигат във въздуха извика той. Форд, те ни вдигат във въздуха!

Беше трудно да не се повярва на това, ако не знаеш малко повече Галактическа история от това, което Артър беше научил по време на пътечествието си. Призрачните, но жестоки силуети, които се виждаха да се движат в дебелата димна пелена, като че ли изпълняваха причудливи серии от удари с малката разлика, че всяка топка, която удряха с бухалките си, експлодираше там, където паднеше. Първата предизвика у Артър първоначална реакция, че всичко това може и да е реклама, организирана от австралийските предприятия за маргарин.

И после, така внезапно както беше започнало, всичко свърши. Единадесетте бели робота се издигнаха през кипящите облаци в стройна формация и с последните няколко проблясвания на пламъците изчезнаха в недрата на своя бял кораб, който с шум на сто хиляди човека, казващи „фууп“, изведнъж изчезна в редкия въздух, откъдето се беше появил.

За момент се разстла ужасна каменна тишина и след това от влачещия се пушек изскочи бледата фигура на Слартибартфаст, сега още повече приличащ на Мойсей, защото въпреки отсъствието на планина, той най-малкото крачеше през димяща добре окосена морава.

Той се озърна диво наоколо, докато не видя бързащите фигури на Артър Дент и Форд Префект, които си пробиваха път през тълпата, която в този момент беше заета с препускане в обратната посока. Тълпата явно мислеше за това какъв необикновен ден беше преживяла и не знаеше кой път да хване, ако изобщо имаше такъв.

Слартибартфаст жестикулираше отчаяно на Форд и Артър и им крещеше, докато тримата постепенно напредваха към кораба му все още паркиран зад екраните — и явно все още не беше забелязан от тълпата, която препускаше около него, защото си имаше достатъчно свои проблеми, за да мисли за него.

— Те са сали бетелт — извика Слартибартфаст със своя тънък треперещ глас.

— Какво каза той? — въздъхна Форд, докато си проправяше път с лакти.

Артър поклати глава.

— Те… това или онова — каза той.

— Те взедат фепелда — извика Слартибартфаст отново.

Форд и Артър поклатиха глави един на друг.

— Звучи ангажиращо — каза Артър. Той спря и извика.

— Какво?

— Те са вмели беделта — извика Слартибартфаст, като все още им махаше.

— Той казва — каза Артър, — че са взели Пепелта. Това е, което си мисля, че казва. — Те продължиха да бягат.

— Пе…? — попита Форд.

— Пепелта — каза Артър отсечено. — Изгорените останки от бухалка за крикет. Това е трофей. Това е… — задъхна се той, — … очевидно… това… за което са дошли и са взели. — Той поклати глава много фино, като че ли се опитваше да намести мозъка си по-дълбоко в черепа си.

— Странно нещо за казване — изщрака Форд.

— Странно нещо за взимане.

— Странен кораб.

Те пристигнаха при него. Второто най-странно нещо при кораба беше да гледаш как работи ПНД-полето. Сега те ясно можеха да видят кораба, защото просто знаеха, че е там. Беше малко странно, че никой друг не го беше видял. Не беше като да е напълно невидим или нещо хиперневъзможно като това. Технологията, използувана да се направи нещо напълно невидимо, беше толкова безкрайно сложна, че в деветстотин деветдесет и девет хиляди милиона деветстотин деветдесет и девет милиона деветстотин деветдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и девет от един билион случая беше много по-ефективно това нещо просто да се изхвърли и да се оправяш без него. Ултраизвестният научно-магьосник Ефрафакс от Уак веднъж заложи живота си, че за една година ще направи великата мегапланина Маграмал напълно невидима.