Дъглас Адамс - Сбогом, и благодарим за рибките

Със задълбочаваща се гримаса на неразбиране той я прелисти напред-назад, спирайки се тук-там на отделните теми.

„Почерпка за извънземни в Ню Йорк: приземете се навсякъде, Сентръл Парк, където и да е. Никой няма да го е грижа, даже дори няма да забележи.“

„Оцеляване: незабавно се хванете на работа като шофьор на такси. Работата на тези шофьори е да карат хората навсякъде, където искат да отидат, в голями жълти машини, наречени таксита. Не се притеснявайте от това, че не знаете как работят тези машини или от това, че не знаете езика, не разбирате от география или основната същност на мястото и имате дълги зелени антени на главата си. Повярвайте ми, това е най-добрият начин да останете незабелязан.“

„Ако тялото ви наистина е изчанчено, опитайте се да го показвате на хората по улиците срещу заплащане.“

„Земноводните форми на живот от който и да е от световете на системите Гмориния, Вилнеери и Наусалия много ще харесат Ийст Ривър, която е реката, най-богата на този обични животопораждащи хранителни вещества, които още не са получени и в най-модерна и най-вирулентна лаборатория.“

„Забавлявай се. Това е голям раздел. Невъзможно е да се забавляваш повече без електронно блокиране на центровете за удоволствие…“

Форд щракна ключето, което беше обозначено „Режим на готовност на работа“ вместо старомодното „Достъп готовност“, което много отдавна беше заменило безкрайно първобитното „ИЗКЛ“.

Това беше планета, чието пълно разрушаване той беше наблюдавал със собствените си две очи — по-скоро беше ослепен адското изригване на въздух и светлина, беше го почувствувал със собствените си два крака, тъй като земята беше започнала да го блъска като с чук, отхвърляйки го, ръмжейки, овладяна от приливните вълни на енергия, извиращи от гнусните жълти Вогонски кораби. И после, накрая, пет секунди преди момента, който той смяташе за последен възможен момент, всичко свърши и се чувствуваше само слабото люшкащо се гадене от дематериализацията, докато той и Артър Дент бяха превърнати в лъч, изпратен през атмосферата като спортно радиопредаване.

Нямаше грешка, не можеше да бъде. Земята определено беше унищожена. Определено, определено. Беше изпарена в пространството.

И все още тук — той отново включи ПЪТЕВОДИТЕЛЯ — стоеше неговата собствена статия за това как можете да прекарате добре в Борнемаут, Дорсет, Англия, с която той винаги се беше гордял, като едно от най-бароковите неща, които той беше измислял. Той отново я прочете и поклати глава с абсолютно учудване.

Внезапно проумя какъв е отговорът на въпроса и той беше, че нещо свръхестествено се е случило; и ако нещо свръхестествено се случваше, си мислеше той, би желал то да се случва на него.

Той скри ПЪТЕВОДИТЕЛЯ в чантата си и отново забърза по улицата.

Тръгвайки на север, той мина до една стоманеносива лимузина, паркирана до бордюра и дочу един глас да казва от близкия вход: — Всичко е о’кей, скъпи, наистина е о’кей, трябва да се научиш да се чувствуваш по-добре от това. Виж начина, по който е структурирана цялата икономика…

Форд се ухили, заобиколи следващия блок, който сега беше обхванат от пламъци, намери един полицейски хеликоптер, който стоеше непокътнат на улицата, хвърли се в него, пристегна се с коланите, кръстоса пръсти и неумело го изпрати да се плъзга в небето.

Той се понесе ужасяващо между каньонообразните стени на града и после се освободи от тях и се плъзна през червеночерната димна завеса, която постоянно висеше над него.

Десет минути по-късно, като включи всички сирени на хеликоптера и като насочи скорострелното му оръдие към облаците и натисна спусъка, Форд Префект се понесе в кариер надолу сред ажурните подпори и светлините за приземяване на космодрума в Хан Долд Сити, където го приземи като гигантски сепнат и много шумен комар.

Тъй като не го беше повредил много, можа да го изтъргува срещу един билет първа класа за следващия кораб, напускащ системата, и се установи в едно от огромните му сластолюбиви обгръщащи тялото кресла.

Това ще бъде смешно, помисли си той, докато корабът мигаше мълчаливо през невъобразимите разстояния на дълбокия Космос и стюардесата дойде с всичкото си екстравагантно полюшкване.

— Да, моля — казаваше й той всеки път, когато му предлагаше нещо.

Той се усмихна с любопитна маниакална радост, когато отново прехвърли мистериозно преинсталираната си статия за планетата Земя. Той имаше много несвършена работа, към която сега можеше да се върне, и беше ужасно очарован от това, че животът внезапно му е предоставил възможност да отбележи много важен гол.