Дъглас Адамс - Сбогом, и благодарим за рибките

— Не се тревожи за датата — повтори бармана, доволен от това, че сега цялото внимание на Форд Префект беше насочено към него. — Тревожим се за цялото това парче пластмаса.

— Какво? — попита Форд. Изглеждаше малко изненадан.

— Това — каза барманът, държейки картата като че ли беше златна рибка, чиято душа преди три седмици е отлетяла в Земите-Където-Рибките-Са-Вечно-Благословени, — не приемаме такива неща.

Форд бързо се почуди дали да даде гласност на факта, че няма други средства за разплащане в себе си, но реши да воюва за момента. Безтелната ръка сега го беше сграбчила за рамото леко, но здраво, с палеца и показалеца си.

— Но вие не разбирате — каза Форд, изражението му бавно премина от малко изненадано към доста невярващо. — Това е карта „Америкън Експрес“. Това е най-прекрасният начин за уреждане на сметки, познат на хората. Не сте ли чели тяхната боклучена преса?

Насърчителният тон в гласа на Форд започна да стърже ушите на бармана. Звучеше като че ли някой безмилостно свири на казуу един от най-мрачните пасажи от „Военен реквием“.

Една от костите от рамото на Форд започна бавно да стърже по друга от костите на рамото му по начин, който предполагаше, че ръката е изучила принципите на болката от някой много умел чакръкчия 1 1 чакръкчия — народен лечител, лекуващ изкълчвания и пр. чрез наместване (Б. пр. ) . Той се надяваше, че ще може да уреди тази работа, преди ръката да започне да стърже една от костите на рамото му в някоя от костите в друга част на тялото му. За щастие рамото, което тя държеше, не беше това, на което висеше чантата.

Барманът плъзна картата обратно по бара към Форд.

— Ние никога — каза той със скрита жестокост, — не сме чували за такова нещо.

Това беше доста изненадващо.

Форд я беше придобил вследствие на една сериозна компютърна грешка в края на петнадесетгодишния си престой на планетата Земя. Точно колко сериозна, компанията „Америкън Експрес“ трябва да беше узнала много бързо и нарастващо рязките и панически търсения по образуването на дълга му бяха преустановени само от неочакваното унищожение на цялата планета от Вогоните с цел освобождаване на място за строеж на нова хиперкосмическа магистрала.

Той си я пазеше оттогава, защото намираше за полезно да носи валута, която никой не приема.

— Кредит? — попита барманът. — Ааааргггх…

Тези две думи обикновено вървяха заедно в бар „Старото розово куче“.

— Аз мисля — въздъхна Форд, — че това определено е трябвало да бъде заведение от класа.

Той огледа разнородната сбирщина от главорези, сводници и ръководители на звукозаписни компании, които се таяха по границите на мръсните локви светлина, които се редуваха с тъмните сенки на вътрешните сепарета, които обмислено бяха насочени във всички посоки, освен неговата сега, като внимателно се връщаха към темите на предишните си разговори за убийства, наркотици и сделки за авторски права. Те знаеха какво ще се случи сега и не искаха да гледат — това щеше да отвлече вниманието им.

— Ще умреш, момче — измърмори спокойно бармаът на Форд Префект и истината беше на негова страна. В бара беше окачен един от тези надписи, които гласят „Моля, не искайте кредит, защото в повечето случаи ще ви бъде предложен пестник в устата“, но в интерес на стриктната точност, този беше променен на „Моля, не искайте кредит, защото в повечето случаи ще ви бъде предложено разкъсване на гърлото от свирепа птица едновременно с разбиване на главата в бара от безтелесна ръка“. Както и да е, това придаваше нечетлива бъркотия на забележката, и понякога нямаше същия ефект като предишната, и затова отново беше свалена. Чувствуваше се, че че историята ще се разчуе от само себе си, и така стана.

— Нек’ да погледна сметката отново — каза Форд. Той я вдига и я изучи замислено под недоброжелателния поглед на бармана и същия недоброжелателен поглед на птицата, който в момента дълбаеше дълбоки бразди в бара.

Това беше едно доста дълго листче хартия.

В края му имаше някакво число, което приличаше на някой от серийните номера, които се намират отстрани на стереосистемите и които винаги ви отнемат време, докато бъдат преписани в документите. Той в края на краищата беше по цял ден в бара, пиеше много помии с боклученца вътре и много пъти беше поръчвал питиета за сводниците, главорезите и музикалните шефове, които сега не можеха да си припомнят кой е той.

Той доста спокойно прочисти гърлото си и обърна джобовете си. В тях, както той знаеше, нямаше нищо. Той остави лявата си ръка да лежи леко, но здраво върху полуотворения капак на чантата си. Безтелесната ръка поднови натиска върху дясното му рамо.