Дъглас Адамс: Сбогом, и благодарим за рибките

— Виждаш ли — каза барманът и лицето му като че ли злорадо се поклащаше пред лицето на Форд, — известен съм като човек, който размисля. Виждаш това, нали?

„Това е“ помисли си Форд. Нямаше нищо друго за това. Той беше спазил правилата, беше направил откровен опит да си плати сметката, това беше отхвърлено. Сега съществуваше опасност за живота му.

— Добре — каза спокойно той, — щом така си известен…

С внезапна, светкавична бързина той отвори чантата си и шляпна на масата своя екземпляр от ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ и официална карта, че той е регионален сътрудник на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ и му е абсолютно забранено да върши това, което прави в момента.

— Искаш ли подробности?

Лицето на бармана се вкамени на половин потреперване. Ноктите на птицата спряха на половината бразда. Ръката бавно отпусна хватката си.

— Това — каза барманът с едва дочут шепот, който излезе от пресъхналите му устни, — ще уреди всичко, сър.

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ е мощна организация. Влиянието и, обаче, беше толкова изумително, че редакторският му колектив трябваше да състави стриктни правила за предотвратяване на неправилното отношение към него. Така че на никой от регионалните и сътрудници не беше разрешено да приема каквито и да е услуги, намаления или преференциални отношения от всякакъв вид в замяна на редакторски услуги, освен ако:

(а) са направили откровен опит да си платят за услугата по нормален начин;

(б) в противен случай животът им е изложен на опасност:

(в) наистина го искат.

Откакто позоваването на третата точка предизвика уволнението на сътрудника, Форд винаги предпочиташе първите две.

Той излезе на улицата с бърз ход.

Въздухът беше задушаващ, но му харесваше, защото беше задушаващ градски въздух, пълен с вълнуващо неприятни миризми, опасна музика и звуци от войнствена полицейска пасмина.

Той носеше чантата с леко полюляващо движение, така че да може бързо да отвърне на някого, който би се опитал да я вземе, без да го попита. Тя съдържаше всичко, което той притежаваше, а то в момента не беше много.

Една лимузина препусна по улицата, носейки се между купчинките горящи боклуци, като подплаши едно старо товарно животно, което се притаи, изпищя, препъна се точно до прозореца на един магазин за билкови лекарства — от това се включи виещата му алармена система, после се разкара надолу по улицата и после припадна на стъпалата на един малък ресторант за спагети, за където знаеше, че ще го фотографират и ще го нахранят.

Форд вървеше на север. Той си мислеше, че вероятно е тръгнал към космодрума, но си го мислеше преди малко. Сега знаеше, че върви през част от града, където намеренията на хората често се променят доста рязко.

— Искаш ли да прекараш добре? — попита го един глас от един вход.

— Откакто се помня — каза Форд, — правя това. Мерси.

— Богат ли си? — попита друг глас.

Той се обърна и разтвори ръце със широко движение.

— Изглеждам ли бигат? — попита той.

— Не знам — каза момичето. — Може би да, може би не. Може би ще забогатееш. Предлагам много специални услуги за богати хора.

— О, така ли? — попита Форд заинтригувано, но внимателно. — И какви са те?

— Казвам им, че е чудесно да си богат.

От един прозорец високо над тях изригна картечен огън, но това беше само заради някакъв баскитарист, застрелян защото е изсвирил погрешна нота три пъти поред, а баскитаристи в Хан Долд Сити се срещат под път и над път.

Форд спря и се втренчи в тъмния вход.

— Ти какво? — попита той.

Момичето се засмя и пристъпи малко извън сянката. Беше висока и имаше този израз на самоовладяна срамежливост, с който всеки би се гордял, ако можеше да го повтори.

— Това е коронният ми номер — каза тя. — Имам Майсторска степен по социална икономика и това може да бъде много убеждаващо. Хората много го обичат. Особено в този град.

— Гууснаргх — каза Форд Префект. Това беше специална Бетелгиуска дума, която той употребяваше в случаи, когато знаеше, че трябва да каже нещо, но не знаеше какво точно да бъде то.

Той седна на едно стъпало, извади от чантата си една бутилка от тази стара Джанксова ракия и една хавлия. Той отвори бутилката и избърса гърлото и с хавлията, което имаше точно противоположния ефект на това, което се очакваше, защото старата Джанксова ракия веднага изтреби милионите микроби, които бавно си строяха доста сложна и развита цивилизация по вонящите лекета върху хавлията.