Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

Ужасна какафония изпълваше ушите на Люси, бяла завеса от нажежена светлина забули очите й. Тя изпищя, вкопчи се в Журналиста и се строполи на пода в безсъзнание. Толкова ужасно беше.

Болфас се ухили и духна дулото на СР-пистолета си. Гневът му утихна, той завъртя оръжието на пръста си и го пъхна обратно в кобура.

Тук му е мястото да се обясни, че ясаканците бяха много добра и трудолюбива раса, предана на занаятчийското майсторство. Мнозина от тях обаче се поддаваха на сляп, кръвожаден гняв при сблъсък с определени неща, като например претупана през пръсти работа или неуважение към изящната изработка. В далечното минало подобни яростни изблици бяха водили до страшни разрушения, засягащи и живот, и имот. Но тъй като тези настроения им минаваха също толкова бързо, колкото и ги обземаха, следваха непоносими угризения за тези иначе мили и любезни хорица. Ето защо ясаканските учени бяха разработили СР-оръжието, което за разлика от хардуера, разработван от повечето военни учени, беше предназначено по-скоро за намаляване на смъртта и разрушенията, отколкото за увеличаването им. Оръжието за Симулирано Разрушение — или СР-оръжие — създаваше на онзи, който го използва, временното впечатление за кървава мъст, без всъщност да причинява никаква реална вреда. Това неизменно изненадваше и шашваше врага, но само толкова.

Люси не знаеше нищичко за това и беше повече от шашардисана, щом разбра, че все още е жива — и то в достатъчна степен, за да чуе как водачът на нашествениците изкомандва:

— Вие сте арестувани! А къде са другите?

— Хей! Ама това е страхотно! Вървя по един от киберневтичните неврални пътища! Все едно се плъзгам по вода! И-хуууу! Разкош! — възкликна Дан.

— Махнете това тъпо нещо от главата му! — кресна Болфас Ясаканците нямаха време за упражнения във виртуалната реалност. Те си имаха работа изключително с материята. Двама от нашествениците награбиха Дан и дръпнаха шлема от главата му.

— Ей! Ама на мене ми харе… Леле-мале! К’во става?! — облещи се Дан, подложен на ВВМ — Внезапно Връщане в Материята.

— Къде са другите, казах? — повтори Болфас.

— Други няма — отговори Журналиста с най-грубиянски тон.

— Хайде, бе! Да не съм расъл в блеронтински държавни ясли 6 6 Тези институции се ползваха с лошата слава, че произвеждат лица с умствен капацитет далеч под средния, което вероятно се дължеше на факта, че поколения наред блеронтинските власти бяха икономисвали пари от тези учебни заведения, като забраняваха в тях да се изучава каквото и да било. Б.авт. !

— Кой управлява този кораб? — Болфас отново започваше да се дразни. Току-що бе забелязал окаяния вид на масите в столовата: блеронтинските дърводелци бяха използвали недосъхнал литински бор от Северен Блеронтин — долнокачествен дървен материал, който само след две-три десетилетия щеше да се изкоруби гадно и… Падението на Факник! Дори не бяха прикрили сглобките! Всъщност като се загледаш, се забелязваше, че цапфите са едва извити и отгоре ръбът е толкова тънък, че няма как да се захванат! Тези хора не бяха ли учили елементарни основи на изкуството на сглобяването? Болфас посегна към СР-пистолета си…

Ала преди да успее да излее ужасната си, разрушителна мъст върху извършителите на подобно немарливо и нескопосно дело, стана чудо.

Вратата на каюткомпанията се отвори и вътре влезе чудно видение — хубавица така неописуемо прекрасна, че Болфас се влюби, влюби се дълбоко и трайно. Животът му никога вече нямаше да бъде същият.

Той отпусна надолу СР-пистолета, обзет от детинско обожание.

Нети, която тъкмо беше минала през сеанса за подмладяване в необикновения разкрасителен салон на Леовинус, не само отново се бе сдобила е младежкия си тен, но и тялото й си беше върнало предишните пропорции. Всъщност ако имаше някаква разлика, тя беше, че кръстчето й бе станало мъъъничко по-тънко, гърдите — мъъъничко по-твърди, а коремът й — само една идейка по-закръглен. Беше по-красива отвсякога, защото въпреки разцъфналата свежест на младостта, която отново грееше на лицето й, то беше обляно и от мъдростта, която идва, след като си преживял няколко милиона светлинни години. Старият Леовинус явно си разбираше от работата.

— Нети! — измънка Дан.

— Кой, кой? — разсеяно попита Болфас.

— Здрасти на всички! — поздрави хубавицата. — Какво ще кажете да се запознаем, а? Аз съм Нети.

— Капитан Болфас на вашите услуги! — Болфас се изопна в стойка „мирно“. — А това са ефрейтори Яктрак, Едембоп, Рагултиен, Десембо, Лунтпаргер, Форцаб, Какит, Зимуиди, Дютерпрат, Катцитинкер-Ригипитил, Пурценхакккен, Рууфклийтоп, Спанглоуидин, Бюк-Хамадорф, Бунуливотер, Бруделхампон, Харцимволд, Унктимпотер, Голхолиуол, Диснитратън, Тидолофт, Косимиуип, Еднокрокодил, Ерклехамердрат, Инчбециглит, Самилифтодфт, Бюк-Уилингюджит (полубратовчед на Бюк-Хамадорф)…